![Войната на жриците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/4/vojnata-na-zhricite-bg-download.jpg)
Войната на жриците [bg]
- Автор: Кобербёль Лине
- Серия: Жрицата на срама #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на жриците [bg]». Краткое содержание книги:
Наследник на престола, който му принадлежи по право, граф Нико решава да си го върне, за да сложи край на страданията на всички, тероризирани от Дракан, графа на Ордена на дракона, който е заграбил властта. Затова прибягва към помощта на една красива, но опасна жена — владеещата всякакви оръжия Кармиан, и един продажен капитан на кораб — Гарвана.
За да не навлече беди на най-близките си приятели Дина и брат й Давин, Нико тайно избягва, за да осъществи плана си. Но те усещат, че го грози смъртоносна опасност, и се впускат в опасно приключение, за да го спасят.
Дошло е време, когато силите на доброто трябва да се обединят и да се опълчат срещу злото, заплашващо да завладее света.
Дошло е време за войната на жриците.
— Не — рекох аз. — Нещо не е наред.
Нико не се изморяваше толкова бързо. Знаех това от упражненията ни в плевнята на Мауди.
Дракан също го бе забелязал. Той спря да отстъпва. Изглеждаше така, сякаш бе чакал точно този момент.
— Уморен ли си, малки Нико? — попита той нежно. — Спи ли ти се? Ами приближи се тогава.
Нико едва държеше щита, а ръката, в която бе мечът, трепереше, като при тик или спазъм. Заетият шлем се бе изхлузил върху челото му, а когато се опита да го нагласи и го бутна назад, той направо полетя надолу. Ала очите му… Нежеланието, опасното колебание вече ги нямаше. Те излъчваха единствено решителност. Ако аз бях на мястото на Дракан…
— Хайде, Нико — прошепнах аз. — Само един точен удар…
Дракан вдигна падналия си щит. След това тръгна напред, а нещо в движенията му издаваше, че това бе последната атака. Той дори не се опитваше да избегне опитите на Нико да парира. Просто го удряше и с щита, и с меча, така че Нико трябваше да отстъпи назад, заклатушка се и… падна.
— Не!
Гласът на Кармиан преряза тишината, ала не само тя викаше. Ако Дракан убиеше Нико…
Ала Нико не бе казал последната си дума. Мечът му полетя със свистене над снега и сега бе ред на Дракан да падне на колене. Единият му ботуш бе странно разкъсан. Мисля, че с отчаяния си удар Нико бе успял да пререже сухожилието на петата му. Нико се хвърли напред и събори Дракан по-скоро със собственото си тегло, отколкото с помощта на меча. За миг останаха да лежат неподвижни — Нико, затиснал наполовина Дракан. Видях, че бе допрял острието на меча си до гърлото му.
— Направи го — прошепнах аз през зъби. — Какво чакаш?
В този миг чух гласа на Дракан, студен и подигравателен, сякаш не той лежеше притиснат към снега.
— Значи все пак не ти стиска, а малки ми Нико? Явно е така. Ще се откажеш като последния път.
— Не — рече Нико. — Може и да съм глупав, но не чак толкова.
Мечът потъна в плътта на Дракан и той не каза нито дума повече.
Някой ликуваше, но не и аз. Шмугнах се под въжето и пропълзях до Нико колкото се може по-бързо.
— Нико? Нико, какво не е наред?
Защото той не се бе изправил. Дори лежеше така, сякаш никога повече нямаше да го стори.
— Какво се случи тогава? — попита Кармиан, която бе паднала на колене до него. — Нико, какво се случи в онзи момент?
Нико не каза нищо повече. Достатъчно трудно му бе да диша. Салан откри отговора. Един кървав нож в снега, нож с дракон на дръжката.
— Той е имал кама — рече Салан. — Пусна щита, за да може да я използва. Затова ръката му бе окървавена. С кръвта на Нико.
— След това вече нямаше смисъл да рискува — допълних аз горчиво. — Можеше просто да се отдръпне и да чака Нико да падне сам от загубата на кръв.
Изведнъж и Дина се появи в Железния кръг, с пребледняло и застинало от шок лице.
— Давин… — рече тя. — Той… къде е ранен?
Ивайн вече бе успял да извади собствения си нож и режеше кожената броня.
Нико се опита да възрази сподавено.
— Нека да видим колко зле си ранен, момче — рече Салан. — Може би е по-леко, отколкото си мислиш.
Ала когато успяхме да смъкнем кожената броня от него, видяхме, че ризата му бе цялата подгизнала от кръв от едната страна. Салан изруга.
— През мишницата — рече той. — От тези рани… — в този миг той зърна уплашения поглед на Дина и премисли думите си. — Тези рани не са хубави.
Кармиан се извърна. Застана с гръб към него и сведе глава, сякаш това не я засягаше повече. Аз обаче чух вика й, когато Нико падна, и не вярвах да й бе толкова безразлично, колкото даваше вид.
— Мама може да му помогне — рече Дина. — Внесете го вътре. Тук е твърде студено.
Нико все още бе в съзнание. Дишаше странно и хрипливо, а лицето му не бе просто бледо. То бе сиво. Устните му бяха съвсем посинели, като на дете, което е стояло твърде дълго във вода.
— Боли ли? — попитах аз и ми се прииска сам да се ударя.
— Глупав… въпрос — прошепна Нико.
Четирима мъже от Ская го вдигнаха на една носилка, а той затвори очи и сподавено въздъхна:
— Всъщност… Добре, че… скоро ще спре.
Внесоха го вътре, а мама изгони всички ни навън. Всички с изключение на Дина и Роза. Закуцуках навън и ритнах в снега със здравия си крак. Защо, по дяволите, не бе внимавал повече? Все пак го бяха учили как да се отбранява при нападение с меч и кама. Ала… той мислеше, че противникът му имаше само меч и щит.