Пророчеството [bg]

— Мислиш ли, че ще проработи?

— Знае ли някой?

Алекс го взе от ръцете му. Пръстите й се задържаха върху неговите малко повече, отколкото бе нужно, почти като ласка. Тя го погледна в очите.

— И все пак се радвам.

— На какво се радваш?

— Радвам се, че въпреки всичко, което се случи дотук или което тепърва има да се случва, се запознах с теб. Радвам се, че вече си добре. Радвам се, че съм с теб сега. Страх ме е само, че познанството ни може и да не продължи дълго.

Той не отговори. Двамата останаха няколко мига неподвижно един срещу друг, сините й очи бяха приковани в неговите, устните й бяха леко разтворени.

— Самотен си, нали? — промърмори тя. Докосна отново ръката му, този път за по-дълго, пръстите й се вплетоха в неговите. — Знам. Усещам го. Защото и аз се чувствам така. Самотна. Сама. И имам нужда от някого.

Бен усети как пулсът му се учестява. Погали я по голата ръка над лакътя. Кожата й беше топла и гладка. Вдигна ръка и я погали по бузата. Прекара палец по ъгълчето на устата й. Тя наведе глава и нежно го целуна по дланта. Двамата пристъпиха един към друг. Ръката й стискаше неговата с няма настойчивост.

Целунаха се страстно и жадно. Той я придърпа към себе си, ръцете му обгърнаха тялото й, усещаше дланите й на гърба си, топлината на тялото й, косата й по лицето си.

След което с усилие на волята се отдръпна.

— Не мога.

— Защо се боиш да ме целунеш? — Очите й го гледаха изпитателно. — И двамата го искаме. Ти не го ли искаш?

— Искам го — каза той. — Но не бива.

— Защо? Какъв е смисълът да се борим с чувствата си? Нямаме кой знае колко време заедно.

Бен не можеше да намери подходящите думи. Дори когато останеше насаме със себе си, в най-мрачните си моменти, те му се изплъзваха.

— Загубих близък човек — прошепна той. — Загубих жена си. Оказа се, че съм я обичал повече, отколкото съм предполагал. Случи се неотдавна.

Тя прехапа устни и въздъхна. Вдигна ръка и разроши косата му.

— Видях пръстена.

Бен затвори очи. Кимна бавно.

— Искаш ли да поговорим?

— Тя умря — каза той.

— Как се казваше?

— Лай.

— Как стана това?

Той вдигна поглед към нея.

— Беше убита.

Казани по този начин, думите му прозвучаха с такава неотвратима финалност, че Бен се сепна, като ги чу да излизат от устата му. Изведнъж цялата сцена изплува отново в съзнанието му като епизод от филм на ужасите, който не спира да се върти.

Видя черното острие на ножа. Как прониква в нея.

Как отнема живота й.

Видя предсмъртния й поглед. Чу последните й думи, изречени, докато кръвта й изтичаше. Думи, които щяха да отекват в ушите му, докато е жив.

Пое бавно, дълбоко дъх.

— За всичко съм виновен аз. Мой дълг беше да я опазя от човека, който я уби. Не се справих. Той се върна и ми я отне.