Сърца за изгаряне [bg]

Заудрях по прозорците и заритах вратата.

Никой не ми обърна внимание. Абсолютно никой.

Седях вътре поне три часа.

Патрулката смърдеше на белина, повръщано и урина.

Гледах как хората продължават да влизат и излизат от предната врата на къщата.

Гледах как черният пушек постепенно се разсейва.

Гледах как пожарникарите намотаха маркучите си, прибраха екипировката си в камионите и изчезнаха по алеята.

Сенките наоколо започнаха да се издължават.

Слаба тъмнокожа полицайка с къса коса смъкна предните прозорци на колата. Не поглеждаше към мен. През металната мрежа, разделяща предната и задна част на патрулката, проникна малко от пропития с дим въздух отвън. Смрадта вътре обаче не намаля.

Изтече още час.

Пожарните и линейките си заминаха и на тяхно място се настаниха вановете на криминалистите.

Вратата до мен се отвори и вътре се промъкна някаква жена. Полицайката, която бе отворила прозорците, затвори вратата зад нея и се обърна с гръб към возилото.

— Казваш се Джон Едуард Тач. На седемнайсет години си и живееш на Браунсвил Роуд 1822, апартамент 306. И двамата ти родители са починали, затова доскоро си живял с леля си — Джоузефин Гарджъри. Когато и тя почива преди четири месеца, преминаваш под настойничеството на… — Тя измъкна малък бележник от джоба си, отвори го на първата страница и прегледа набързо написаното там. — …някоя си Елфрида Лийч. Шейсет и девет годишна, не напуска дома си. Работил си в „Закусвалнята на Крендал“ допреди тя да бъде разрушена три месеца по-рано в резултат на нещо, което прилича на поръчково убийство на Хенри Крокър. Приятел си с Дънкан Белино. — Тя затвори тефтерчето си. — Пропуснах ли нещо?

Не отговорих.

— Знаеш ли коя съм?

Кимнах.

— Вие сте партньорката на детектив Брайър. Познавам ви от погребението на леля ми.

— Да, детектив Фогел. Работя в отдел „Убийства“. Искам да ми разкажете какво търсите тук, г-н Тач.

— Трябва да вляза в къщата.

— Защо?

— Тя там ли е?

— Кой да е там?

Сведох очи.

— Искам да знам дали Стела е добре.

Когато споменах името на Стела, лицето на детектив Фогел не трепна.

— Разкажи ми за човека, който кара този черен „Понтиак GTO“.

— Не познавам човек, който да има такава кола.

— Знаеш, че наблюдаваме сградата, в която живееш. Този човек е забелязван да влиза и излиза безброй пъти в нея. Бил е в апартамента ти. За Белино ли работи? Белино ли е отговорен за всичко това?

— Нямам представа за кого говорите. Къде е детектив Брайър? Доведете го. Трябва да говоря с него.

Пръстите ѝ зачоплиха коляното ѝ. Най-накрая тя каза:

— Детектив Брайър е мъртъв.

— Какво се е случило?

— Някой го е гръмнал в главата, на практика от упор, на шейсетина метра от мястото, където сме в момента. — Тя посочи към алеята, после почука два пъти по прозореца.