Сърца за изгаряне [bg]

Вазата върху масата над него се пръсна на парчета. Нов изстрел.

Проповедника изскочи иззад масата, затича се по централния коридор и сви вляво, което трябваше да го отведе до точката за достъп до мазето. Забеляза още двама охранители и ги обезвреди. Вторият някак си успя да произведе изстрел със своя четиресет и пет калибров, но не улучи Проповедника, а средата на една от картините, окачени в коридора. Проповедника отново сви вляво и се озова пред стълбите, водещи към мазето. По тях се изкачваха още трима гардове. Четири бързи изстрела от зиг-зауера ги накараха да се разпръснат и да се прикрият някъде долу.

Проповедника бръкна в джоба си, извади една от гранатите, дръпна шплента и я метна по стълбите.

Експлозията проехтя някъде дълбоко в търбуха на къщата — силно уоп!, което извибрира в каменните основи на зданието и разтърси пода и стените.

Без да си дава труд да се прицелва, той стреля с пушката към горната част на стълбището и се затича по стъпалата, изстрелвайки останалите в зиг-зауера патрони в посоката, от която бяха дошли куршумите, предназначени за него. Стената бе нацепена. Парчета гипсокартон и дърво от лампериите бяха пръснати на всички страни. Когато пистолетът замлъкна, той го метна на пода, вдигна пушката и след като сви зад ъгъла, стреля два пъти бързо. Огънят, блъвнал от цевта, освети коридора. Първият куршум остави огромна дупка в стената, вторият — огромна дупка в мъжа, който се изпречи на пътя му.

Проповедника замръзна, притвори очи и се заслуша.

От плановете на къщата бе научил, че вторият етаж е зает от седем спални и пет тоалетни. Над тях имаше таванско помещение по протежение на цялата постройка.