И пета ще умре [bg]

— Може би.

— Значи може да е и тук, да ни следи.

Портър не беше обмислил този вариант. Прие, че Бишъп го следи в Ню Орлиънс, но тук?

— Не съм сигурен. Не би могъл да знае какво сме си казали с майка му. Никой не видя какво написа тя в дневника освен нас. Адресът е тайна.

— В стаята за разпити има камери. Възможно е някоя от тях да го е хванала под добър ъгъл. А и някой отвътре ти е пъхнал телефона и ножа. Би могъл да ни е проследил до летището. Дявол да го вземе, може да е бил с нас в самолета. Някой умел майстор като него, който се е крил толкова време и е много добър с маскировката и сливането с тълпата. Според мен съм виждала лицето му по новините всеки ден, откакто ти го идентифицира. За да не го хванат, при целия този шум… — Сара не довърши репликата си, а се пресегна и бръсна свободен кичур от очите си, след това погледна в огледалото за задно виждане. — Не е наоколо обаче, не съм виждала друга кола от известно време. Разбира се, би могъл да кара след нас с изключени фарове. Така бих постъпила аз.

— Не мисля, че ни следва. Според мен си права, добър е с маскировката. Според мен е също и достатъчно умен да стои скрит. Ако трябва да се обзаложа, скатал се е някъде и чака напрежението да поотмине. Хората не са способни да задържат вниманието си дълго време. Изненадан съм, че пресата е все още по петите му. Веднага щом се разчуе друга голяма история, ще го сложат назад в новините. Ако планира да действа, ще го стори тогава.

— Разбирам какво правиш — каза Сара.

— Какво?

— Напълно смени темата. Попитах те за съпругата ти, а ти успя да върнеш разговора към Бишъп. Няма да го допусна. Искам отговори. Страшно си падам по хубави любовни истории. Кажи ми как сте се срещнали с Хедър. И ако се опиташ да се измъкнеш и да се върнеш към Бишъп, ще спра и ще те пребия с гаечен ключ. Наоколо виждам куп места за скриване на труп.

— Ти си страховито момиче.

— Жена. Страховита жена и се гордея с това. А сега ми разкажи за Хедър.

Портър въздъхна.

— Запознахме се в болницата, представи си.

— Болницата ли? Какво е станало?

— Бях новак в полицията, всъщност недалеч оттук — близо до Чарлстън. Улучиха ме в тила. Тя беше една от сестрите в травматологията, с късмет да работи в спешното точно когато ме докараха.

Сара се ококори.

— Застреляли са те в главата?

Портър посегна към тила си и напипа белега, малка подутина отляво.

— Беше сачма за въздушна пушка. Двамата с партньора ми се опитвахме да арестуваме дребен дилър, предимно нечист хероин и малко крек. На улицата го наричаха Бобъра. Притиснахме го в една уличка. Излязох му изотзад и партньорът ми заобиколи пресечката, за да мине от другата страна. Бобъра видя първо него, обърна се, паникьоса се да открие и мен зад гърба си. Беше надрусан, много нервен. Държеше оръжието в ръка и стреля по случайност. Не възнамеряваше да ме гръмне, дори не се целеше в мен, беше по-скоро по рефлекс. Куршумът улучи цистерната отзад, рикошира и ме удари право в тила.