Декстър в мрака [bg]

Появи се Старзак — бе стиснал Коуди за ръка и го влачеше към нас, а Астор се мъчеше да се отскубне от пазача, който я държеше. Но това нямаше значение, защото богът беше тук и протегнатите му ръце се спускаха, за да ме прегърнат и да ме стиснат в топлата си прекрасна хватка. Потреперих от радост, вече не чувах пронизителния безсмислен гласец на Декстър, чувах само гласа на бога, който ме зовеше от музиката.

И вятърът раздуха огъня и Астор се блъсна в мен, бутна ме към едната страна на статуята и огромната топлина, извираща от корема на бога. Изправих се след миг раздразнение и отново загледах чудото на ръцете на бога, които се спускаха надолу; пазачът бутна Астор напред, за да сподели бронзовата прегръдка, и ми замириса на нещо горящо и по краката ми проблесна болка. Погледнах надолу и видях, че панталоните ми горят.

Болката от огъня по краката ми ме прониза с писъка на стотици хиляди гневни неврони и паяжините моментално се разчистиха. Изведнъж музиката се превърна просто в шум от високоговорител и Коуди и Астор стояха до мен в огромна опасност. Сякаш в язовирната стена се беше отворила дупка и Декстър започваше да нахлува обратно през нея. Обърнах се към пазача и го изблъсках от Астор. Той ме погледна с тъпа изненада и се прекатури, но докато падаше, ме сграбчи за ръката и ме повлече със себе си на земята. Поне падна далеч от Астор и ударът изби ножа от ръката му. Ножът отскочи към мен, аз го грабнах и го забих докрай в слънчевия му сплит.

Болката в краката ми се усили и бързо се заех да изгася разтапящия се панталон, като се търкалях и го плясках, докато не спря да гори. И макар да беше много хубаво, че вече не горя, това остави на Старзак и Уилкинс няколко секунди да се хвърлят към мен. Взех пистолета от земята и скочих на крака да ги посрещна.

Преди много време Хари ме беше научил да стрелям. Почти чувах гласа му, докато заемах позиция за стрелба, издишах и спокойно натиснах спусъка. Прицелваш се в центъра и стреляш два пъти. Старзак падна. Преместваш мерника към Уилкинс и повтаряш. И после на земята имаше две тела и настана ужасна бъркотия, когато останалите зрители хукнаха да се крият, а аз стоях до бога, сам, на място, което изведнъж беше притихнало, с изключение на шума на вятъра. Обърнах се, за да видя защо.

Старецът беше хванал Астор и я държеше за врата с хватка много по-силна, отколкото даваше вид крехкото му тяло. Приближи я до отворената пещ.

— Хвърли пистолета — каза той — или тя ще изгори.