Факторът Чърчил [bg]

Както винаги, той е оставил ума си да скита на свобода, да премине през всички логически възможности — без значение колко налудничаво звучат някои от тях. Показателно е за неотслабения му боен инстинкт — след шест изтощителни, смазващи години — че даже му минава през ум възможността за такива действия. Независимо колко е непрактична, операция "Немислимо" разкрива също колко дълбока е тревогата му от комунистическата заплаха; а в това отношение той със сигурност е прав.

Поглеждайки картата на Европа, той вижда Германия в руини, Франция — на колене, Великобритания — изтощена. Вижда, че руските танкове могат да преминат Атлантическия океан и Северно море — само да пожелаят. Те вече са показали, че са готови да погълнат столиците на Източна Европа и да наложат форма на управление, която той смята за нечестива. Какво може да се направи, за да бъдат спрени? Това е големият стратегически въпрос, който той поставя — един въпрос, който към онзи момент изобщо не интересува повечето американци.

Когато напуска Потсдамската конференция на 25 юли, Чърчил не е постигнал почти нищо. Изпълнил е въздуха на мрачната зала с някои брилянтни фрази — които са поизпотили доста преводачите, но остава впечатлението, че Великобритания видимо продължава да се свива в сянката на двете нововъзникващи суперсили.

От американска страна Труман разкрива, че Вашингтон вече има капацитета да използва атомно оръжие — и отказва да сподели технологията с Великобритания: което, би си помислил човек, е малко странно отношение към съюзник, който стриктно е спазвал условията на англо-американските споразумения за споделяне на технологии. Повечето от началните теоретични трудове по ядреното делене са британски и са поднесени на Америка на тепсия — заедно с радара и всичко останало. В крайна сметка Труман взема решението за пускане на бомбата над Хирошима сам; консултацията с Чърчил е чиста формалност.

Що се отнася до руснаците, Сталин продължава да играе картите си внимателно и с голямо умение. Когато той заговори, винаги е точно по темата. Паметта му никога не изневерява за факти (за разлика от Чърчил, който понякога трябва да се облегне назад, за да могат сътрудниците да му ги "нашепнат в ухото"), а и когато смята за необходимо, руският тиранин продължава щедро да използва смъртоносния си чар. Той казва на Чърчил колко много съжалява, че не е бил по-възторжен в публичните си изяви, за да благодари на Великобритания за помощта за Русия. Идва му например чудесната идея да събере менютата от масата и да заобиколи цялата зала, за да получи подписа на Чърчил. "Този човек ми харесва", бил чут да казва тогава Чърчил, който по принцип има слабост към ласкателствата.