![Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/0/gadna-rabota-na-ulica-gansn-bg-download.jpg)
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
Бетингър претърси съдийската стая за нещо, което му беше нужно, откри го в пластмасова кутия и го понесе към количката. От стереото, свързано с малък слънчев генератор, се лееше парче, което бе звучало на сватбата му.
Шареният мъж сложи балаклавата в джоба си и огледа простреляния инвалид.
— Значи вместо теб ще разпитам жените.
В очите на Себастиан заблестяха сълзи.
Между млечнобелите устни на Такли се показаха жълти зъби, когато видя какво държи Бетингър.
— Не! — завика Мелиса и се замята в белезниците си. — Не!
Такли заключи ръцете на Себастиан за количката, хвана го за врата и задържа главата му неподвижна.
Бетингър свали дяволската си маска и заби тръбичката на колостомна торбичка в устата на осакатения мъж.
— Това е за сина ми и за жена ми — каза детективът и я натисна като мях на гайда.
Лайната шурнаха в гърлото на Себастиан.
— Спри! — извика Мелиса.
Сакатият получи конвулсия, потрепери и повърна. Лайна и жлъчка напълниха отново колостомната торбичка. Бетингър я стисна отново, запращайки топлите екскрети надолу по гърлото на своята жертва.
Себастиан повърна отново. Кафява течност се изля в торбата и потече от ноздрите му.
Детективът извади тръбата, като напръска очите на жертвата с повърнато и лайна, отдръпна се от кочината и захвърли торбичката. Сърцето му блъскаше.
Ослепен от лайната, Себастиан Рамирес изгуби съзнание. Беше ясно, че повече никога няма да се свести.
— Ах, вие, шибани животни! Осакатихте го, убихте бебето ни, а сега…
Такли стъпи на устата й, погледна партньора си и кимна към вратата.
— Върви да помогнеш на Доминик.
Студени тръпки полазиха Бетингър.
— Какво ще правиш с нея?
— Върви да помогнеш на Доминик. — Шареният мъж посочи връзка ключове. — И намери джипа.
Мелиса се измъкна изпод тока на Такли и зяпна за въздух.
— Не ме оставяй с него! Моля те, не…
Шареният мъж я ритна в корема, за да й изкара въздуха.
Пулсът на Бетингър се ускори. Гласът му беше твърд, когато попита:
— Какво ще правиш с нея?
— Разни неща. — Такли отпусна ръката си върху ръкохватката на автомата. — Потърси утеха във факта, че не можеш да ме спреш.
Червената точка легна върху бедрото на детектива.
— Върви да помогнеш на Доминик.
По-рано през деня Бетингър беше определил своите цели: да убие Себастиан и да остане жив. Не можеше да рискува живота си и доброто на съпругата и дъщеря си за жена, която бе улеснила масовото убийство.
Време беше да си върви.
Със стиснати челюсти грабна автомобилните ключове и закрачи към вратата. Миризмата на кръв и лайна изпълни ноздрите му.
— Ще се срещнем на приземния етаж на паркинга — добави Такли. — Това няма да отнеме повече от час.
Детективът скри лицето си зад дяволската маска.
Мелиса заплака.
Отвратен, Бетингър заобиколи трупа на Себастиан и тялото на Маргарита, която още беше в несвяст. Прекрачвайки мешката, видя какво беше взел шареният мъж от комплекта кухненски прибори.
Рендета за сирене.
Забърза по дюшемето на борово зелената чакалня. Зад гърба му се чу скимтене, но не можа да определи дали беше някоя от жените или някое от животните.
51
Партньори
Потискайки грозните мисли, Бетингър тръгна надолу по покрития с мокет коридор, промъкна се през тунела, стигна до буса, отвори страничната врата и влезе в подземната част на паркинга. Там запали тактическото си фенерче, описа с него широка дъга, но светлинният лъч не откри никого.
Бетингър закрачи към изхода, минавайки край изгнилите кашони и проядените от ръжда автомобили. Плъх побягна от едната кола към другата по някаква причина, в която нямаше повече смисъл, отколкото в ужасяващите събития във Виктъри през последните двайсет и четири часа.
Отпред се виждаше входът към стълбищната шахта. Парчето картон, което Такли бе пъхнал между вратата и страничната част на касата, за да я държи отворена, още беше на мястото си.
Бетингър насочи поддулното фенерче към пода пред портала. В кръга светлина се виждаха познатите отпечатъци от лапи, следите от неговите ботуши и стъпките на неговия партньор.
Той изгаси фенерчето, доближи се до вратата и облегна рамо на стената. Там обърна ухото си към тесния отвор и се заслуша.
Тежко дишане се носеше из стълбищната шахта. Този грозен звук му беше познат.
— Доминик?
— Да?
— Качвам се.
Бетингър запали тактическото си фенерче и влезе в стълбищната шахта.
— Какво стана?
— Убихме Себастиан.
Детективът се заизкачва към площадката, където седеше партньорът му.