Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Залая куче.

Бетингър спря, същото направи и Такли.

Животинката не се обади втори път.

Двамата предпазливо продължиха към вратата. Между нея и тях оставаха двайсет и четири метра.

Животното отново залая.

Полицаите спряха.

Друго куче избафка басово, а трето протестира с остър лай.

Времето за прокрадване беше минало.

Бетингър и Такли спринтираха към вратата.

Кучетата вече лаеха заплашително.

Детективът насочи пистолета, а шареният мъж залепи червената точка точно до медната дръжка.

Сянка накара линията светлина под вратата да помръкне.

Автоматът избълва бял огън. Куршумите сдъвкаха дървото и една женя изпищя.

Кръвта на Бетингър изстина.

Бронзовата топка беше изтръгната от мястото си, през дупката блесна светлина. Кучетата лаеха и ръмжаха.

Болка прониза детектива, щом се затича, затова Такли излезе начело.

— Себастиан — изкрещя жената, — помогни ми!

Такли се блъсна с рамо във вратата и тя зейна широко.

Нокти задраскаха по дюшемето в помещението, чиито стени бяха в борово зелено, когато доберманите нападнаха натрапника. Блесна бял огън и пръсна носове, откъсна челюсти и прекърши лапи.

Кучетата заскимтяха.

— Момчетата ми! — изпищя жената.

Бетингър стигна до вратата на борово зеленото помещение, което изглеждаше като някогашна чакалня. Малката сестра на Себастиан Маргарита беше просната по гръб и стискаше кървава ръка, на която бяха останали само два пръста.

Такли стъпи на дясното й ухо, блъсна главата й в пода и стреля покрай лицето й. Барутните газове изгориха очите й.

Маргарита зави, докато Бетингър тичаше към дъбовата врата, която беше единственият друг път за влизане в чакалнята. Бутна голям чувал с кучешка храна и блъсна рамото си в стената.

Нещо изщрака.

Автоматичен огън запука в съседното помещение. Куршумите разкъсаха дъбовата врата, запращайки трески във всички посоки. Бетингър остана с притиснати в стената рамене, а Такли изпълзя на четири крака зад рецепцията, като влачеше Маргарита след себе си за дългата черна коса.

Миг по-късно жената изпищя.

Стрелбата престана. В средата на вратата имаше дупка с големината на стара дългосвиреща плоча, заобиколена от цяло съзвездие по-малки отвори.

— Излез с вдигнати ръце или ще сменя лицето на сестра ти!

— Такли? — В гласа на Себастиан се долавяше неверие.

Такли нави голяма част от косата на жената около дланта си, сви я в юмрук и дръпна силно.

Жената изрева и писъкът й изпълни помещението.

— Ето ти отговора — каза шареният мъж и запрати откъснатия кичур през дупката във вратата.

Бетингър съсредоточи мислите си върху своята мисия и семейството си. Наблизо доберман с два крака стъпи в собствените си вътрешности, докато се опитваше да се изправи.

— Имаше доста разстройващи новини по телевизията — подхвърли Себастиан от стаята на съдията. — Доминик добре ли е? А Пери и Хуан? Много се тревожа за вас, момчета.