Проста истина [The Simple Truth - bg]

Когато стигнаха до къщичката на Сара, Фиск тръгна право към хладилника и извади бутилка бира.

— Да ти се намират цигари?

Тя вдигна вежди.

— Мислех, че не пушиш.

— Зарязах цигарите преди години. Но сега наистина трябва да запаля.

— Е, имаш късмет. — Сара придърпа стол до кухненския плот. Свали обувките и се изкатери. — Открих, че ако е много трудно да си задоволя каприза, желанието отслабва. Май съм мързелива по природа.

Пред смаяния поглед на Фиск тя се изправи на пръсти и зашари с ръце по ръба на най-високия шкаф.

— Недей, Сара, остави на мен. Ще се пребиеш.

— Напипах го, Джон. Само още мъничко.

Тя изпъна тялото си до предел и роклята се повдигна, разкривайки целите й бедра. Почваше да залита, затова Фиск я прихвана през кръста. Отзад на дясното й бедро имаше малка бенка с почти правилна триъгълна форма и тъмночервен цвят. Тя сякаш пулсираше при всяко напрягане на мускулите. Продължавайки да я придържа, Фиск плъзна поглед надолу. Пръстите на краката й бяха дълги и прави, като че редовно ходеше боса. Той извърна глава.

— Хванах ги. — Тя размаха пакета. — „Кемъл“ бива ли?

— Все ми е едно, само да стават за пушене. — Той й помогна да слезе, извади цигара и я погледна. — Ами ти? Заслужаваш, сама свърши цялата работа.

Тя кимна и Фиск изтръска още една за нея. Запалиха, без да бързат, после Сара също си взе бира. Заедно излязоха на малката задна веранда откъм реката и седнаха на потъмнялата дървена люлка.

— Хубава къщичка си избрала — подхвърли Фиск.

— Още щом я видях за пръв път, си представих как ще остана тук завинаги.

Тя подви крака под себе си, тръсна цигарата и загледа как лекият ветрец отнася пепелта. Изви дългата си шия и отпи глътка бира.

— Импулсивно решение — каза Фиск.

Сара остави бирата и се вгледа в лицето му.

— Никога ли не ти се е случвало?

Той се замисли.

— Общо взето, не. А сега какво? Съпруг, деца? Или държиш само на кариерата?

Той пусна облаче дим и зачака отговора. Сара отпи още една глътка бира и се загледа към далечните светлини на колите по моста Удроу Уилсън. После стана.

— Искаш ли да поплаваме с лодката?

Той изненадано надигна глава.

— Не е ли малко късничко?

— И миналия път беше късно. Имам разрешително и сигнални светлини. Просто ще направим една спокойна разходка и се връщаме.

Преди Фиск да отговори, Сара изчезна в къщичката. След две-три минути се върна, преоблечена с рязани джинси, къса блузка и платнени обувки. Косата й бе събрана на кок.

Фиск сведе очи към ризата, панталона и мокасините си.

— Не си нося моряшки костюм.

— Няма значение. Аз съм морякът, ти само ще се возиш.

Беше донесла още две бири. Слязоха към кея. Беше ужасно задушно и Фиск бързо се изпоти, докато помагаше на Сара да подготви платноходката. Когато пристъпи на носа да вдигне предното платно, той се подхлъзна и едва не падна зад борда.