Проста истина [The Simple Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проста истина [The Simple Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Адвокатът Джон Фиск, бивш полицай, започва разследване на убийството на своя брат, в което се включва и Сара Еванс, асистентка на единствената жена в състава на Върховния съд. Много скоро Джон и Сара се изправят пред една конспирация, която разтърсва основите на Вашингтон.
Човекът, който знае какво се е случило преди 25 години, се надбягва със смъртта.
Маккена остави пистолета и насочи мислите си към бъдещето. Промъкването в кантората бе донесло своите плодове. Утре на Фиск и Еванс им предстоеше много сериозен разпит. Преди това трябваше само да потърси Чандлър и да му изложи фактите. Упоритият детектив щеше да свърши останалото.
Стана и закрачи из стаята. По стените висяха рамки с негови фотографии в компанията на видни личности. Върху една масичка в ъгъла бяха подредени грижливо грамотите и поздравителните писма, които агент Маккена бе спечелил благодарение на своя ум и кураж. Зад гърба му лежеше дълга и плодотворна кариера в защита на закона, ала тя не изкупваше единствената постъпка, за която се срамуваше и до днес. Бе я извършил преди много години, но си я спомняше по-ясно от всичко друго. И тъкмо тя го принуждаваше днес да припише престъплението на Джон Фиск.
Той изгаси цигарата и безшумно тръгна из къщата. Съпругата му отдавна си беше легнала. Двете им деца живееха отделно. Нямаше финансови затруднения, макар че агентите от ФБР не печелеха кой знае колко. Жена му обаче взимаше добри пари като съдружник в една столична адвокатска фирма. Затова къщата беше голяма, изискано обзаведена и почти винаги празна. Маккена се озърна към хола. Там бе цялата негова доблестна кариера — подредена на масичката, запечатана върху снимките по стените. Той въздъхна дълбоко и прекрачи в мрака. Изкуплението щеше да го преследва цял живот.
Самолетът кацна, продължи още малко по пистата и спря. За да се ограничи шумът, беше забранено след десет вечерта на летище Нешънъл да кацат редовни полети и някои модели частни самолети, но забраната не важеше за малката машина, с която пътуваха. Няколко минути по-късно Фиск и Сара вървяха към паркинга.
— Да бием толкова път, едва да не ни застрелят и накрая се връщаме с празни ръце — промърмори Сара. — Няма що, гениална идея измислих.
— Дълбоко грешиш — каза Фиск.
Стигнаха до колата и седнаха в нея.
— И какво точно узнахме? — запита Сара.
— Доста неща. Първо, видяхме се лично с Руфъс Хармс. Мисля, че той казва истината, каквато и да е тя.
— Не можеш да бъдеш сигурен.
— В момента Хармс би трябвало да се стреми на всяка цена да избяга зад граница, а вместо това той дойде в кантората на Райдър, Сара. Дойде, за да вземе молбата си до Върховния съд. Защо да го прави, ако не вярва, че е написал истината?
— Не знам — призна Сара. — Но нали молбата е негова? — Защо тогава просто не я напише отново?
— Райдър е изпратил заедно с нея и някакъв свой документ. Ти си го видяла в куфарчето на брат ми. Сега, след като Райдър е мъртъв, Хармс няма откъде другаде да вземе този документ. Освен това той спомена и за писмо от армията. Може би е допускал, че то ще му помогне. Затова е дошъл да прибере всичко.
— Да, така е по-смислено.
— Онези от армията бяха тръгнали по прясна диря. Не идваха да търсят Руфъс Хармс. Искаха да претърсят кабинета на Райдър.
— Откъде знаеш?
— Те дори не ни попитаха дали не сме виждали подозрителен човек с описанието на Руфъс. Наложи се сам да им го кажа. И не действаха официално. Нахълтаха посред нощ, с автомати. Не бяха от военната полиция или нещо такова. Имаха високи чинове, ако се съди по възрастта и поведението. Армията просто не нахлува нощем с автомати в цивилни сгради.
— Може и да си прав.
— Затова смятам, че съдържанието на молбата засяга лично онези двама.
— Но ние дори не знаем кои са.
— Напротив, знаем. Руфъс каза имената им в кабинета на Райдър. Тремейн, Вик Тремейн… а другият е Рейфийлд. Военни са, значи трябва да имат някаква връзка с Форт Джаксън. Руфъс спомена, че са му сторили нещо. Сигурен съм, че става дума за времето преди престъплението.
— Джон, дори някак да са го насърчили да убие онова дете, дори да са му заповядали по някаква адска причина, най-много може да им се лепне съучастие. А и то не е сигурно след толкова много години! Ако Хармс разполага само с това, работата е безнадеждна, знаеш го.