Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Видя, че Александра се приближава към него, следвана от Ейба. Забрави за чакането. Цялата му нервност изчезна при появяването й. Помисли си, че никога не я е виждал по-красива, но така мислеше при всяка тяхна среща.
Приближи се до нея и й целуна ръка. Александра остана безразлична към любезността му. Почувства нервността й. Сякаш беше някъде далеч от него. Е, всъщност нямаше значение. Щеше да се омъжи за него, независимо от настроението си. Той самият преживя твърде много, уби твърде много мъже, за да я изгуби в този момент. Александра просто се боеше от мисълта за женитбата. Щеше да се погрижи за това. Не трябваше да й оставя повече време за размисли.
— Хайде, Александра, време е — каза той, като й предложи ръка.
Каретата се придвижваше бързо по улицата, отнасяйки бързо тримата си пътници към църквата. Всичко изглеждаше някак нереално на Александра, макар да чувстваше тежките ръце на Стен върху своята. Улиците бяха изпълнени с хора, които бързаха, заети със своята работа. Не можеха да знаят, а и едва ли щяха да се заинтересуват, че щеше да се омъжи за човек, когото не обичаше или че сърцето й се късаше от любов по мъжа, загинал от ръката на годеника й. Но тя не можеше да не мисли за него. О, Джейк, защо не можеш да застанеш до мен?
Каретата продължаваше да се движи безмилостно, доближавайки ги все повече и повече към параклиса. Свещеникът нямаше да ги чака. Стен нямаше да я чака. Само Александра искаше да задържи бързо приближаващия миг, в който щеше да застане със Стен Луис пред олтара. Докато седеше и мислите й скачаха в търсене на изход, досущ пеперуда, която се блъска в прозорец, каретата зави и спря пред входа на малка каменна сграда, близо до величествена църква.
Стен се обърна към нея и се усмихна.
Не можеше да понася победоносното му изражение. Александра извърна поглед към улицата. Измъчените й очи се разшириха при вида на една самотна мъжка фигура, която се виждаше в далечината. Сърцето й сякаш спря за миг, след това започна да бие бързо и всеки удар отекваше в ума й — Джейк, Джейк, Джейк!
Ръката й сама затвори устата й, за да заглуши името, което искаше да изкрещи. Нямаше никакъв Джейк. Той беше мъртъв. Имаше само Стен Луис!
Тръсна глава, за да прогони тези мисли. Очите й блестяха от сълзи и болка, а сърцето й щеше да се пръсне. Не можеше да си поеме дъх.
— Александра, идваш ли? — нетърпеливо попита Стен.
Опита се да превъзмогне замайването си. Стен беше слязъл от каретата и протягаше ръце към нея. Беше време. Трябваше да отиде с него. Защо й трябваше да поглежда към онзи самотен мъж, който се приближаваше с широки крачки. Джейк беше мъртъв.
— Александра!
— Да. Да. Идвам, Стен — прошепна тя.
Почувства как Стен хваща ръката й. Дали онзи мъж все още я наблюдаваше? Не трябваше да се обръща. Не трябваше!
Високите, резбовани врати на параклиса се разтвориха и Стен я въведе в светата обител. Вътре беше прохладно. Вървяха един до друг, а Ейба ги следваше. Пътят до олтара й се стори невероятно къс.
Свещеникът и жена му бяха усмихнати, сивокоси хора, които им кимнаха окуражително, щом ги видяха, че се приближават. Отнякъде се появиха цветя. Александра ги държеше в ръка и вдъхваше аромата на цветовете. Колко ли дълго щяха да останат свежи?
Говореха шепнешком. Не можеше да чуе думите им. Дали самотният мъж все още беше отвън?
Стен държеше ръката й. Неговата длан беше гореща, а нейната — студена. Чувстваше близостта на Ейба от дясната си страна. Не можеше да почувства Стен, който стоеше от лявата й страна. За нея той не съществуваше. Жената на свещеника им се усмихваше с топли очи. Свещникът отвори библията. Започна да говори. Какво казваше? Като че ли не можеше да го чуе.
Зад тях се чу шум. Вратата на параклиса се отвори. Чуха се стъпки. Сърцето й подскочи. Наложи си да гледа свещеника.
Той гледаше някъде зад тях. Лицето му беше смутено. Намръщи се леко, преди да се върне към библията. Изкашля се, преди да продължи четенето.
— И ако има някой човек, който може да представи причина, поради която този мъж и тази жена не могат да се свържат в свещен брак, нека да говори сега или завинаги да мълчи.
Тишина.
Сърцето й заби по-бързо. Параклисът беше тих. О, Господи, моля те, нека да има някаква причина! Има причина, има много причини. Не мога да се омъжа за този човек. Той уби моя любим. Как мога да се омъжа за него? Никой ли няма да каже нещо?
Тишина.
Свещеникът отново се изкашля, погледна покрай тях и продължи с обреда.
— Александра?
Нейното име! Свещеникът беше спрял да говори. Александра го погледна. Какво искаше от нея?