Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Александра се наведе към Ейба и нежно погали лицето й.
— Изслушай ме, Ейба. Изпратих да доведат лекар. Той ще дойде скоро. Не можеш да умреш просто така. Нямам никого другиго. Чуваш ли? Само ти си ми останала, Ейба, бременна съм от Джейк — от Джейкъб Джермън. Детето му има нужда от теб. Аз също имам нужда от теб.
— Какво каза, дете? — сепна се Ейба и я погледна със сериозните си черни очи.
— Бременна съм от Джейк.
— Слава Богу. Значи ще има още един Джермън. О, мила, нищо не може да ме направи по-щастлива — каза Ейба и щастливо погледна към Александра. — Сега вече нищо не може да ме убие. Трябва да ставам от това легло и да се залавям за работа. Има много неща за вършене. Приготвила ли си някакви бебешки дрехи?
Александра поклати отрицателно глава през смях.
— Не? Вие, младите, нищо не разбирате. Бебетата идват по-бързо, отколкото си мислите. Още един Джермън — продължи сияещата Ейба. — Колко се радвам за теб и Джейкъб. За мен винаги е бил истински мъж. Какво хубаво бебче ще си имате!
Александра се усмихна, доволна, че отново вижда светлинка в очите на Ейба.
— Но къде е оня мошеник? Къде е този Джейкъб? Нима не се е оженил за теб? — строго попита Ейба.
Александра бързо стана, прекоси стаята, след това се върна при Ейба.
— Той е мъртъв, Ейба — каза тя съвсем тихо. — Видях как го убиха.
— Божичко! Бог да го прости. Можеш ли да ми разкажеш, дете?
— О, Ейба — изплака Александра, като се отпусна в креслото. — Не мога! Все още…
— Разбирам, дете. Ейба разбира всичко. Ще ми кажеш, когато можеш. А сега трябва да се погрижим за теб. Повече не ми трябват никакви доктори. Ти си ми най-доброто лекарство. Виждаш ли, вече съм по-добре — усмихна се Ейба.
Александра избърса сълзите си.
— Ще останеш в леглото, докато не дойде доктора. След това ще хапнеш малко бульон…
— Бульон ли? — изпъшка Ейба. — О, дете. Гладувам толкова дълго. Имам нужда от малко истинска храна.
Александра се разсмя, чувствайки как щастието нахлува в душата й.
— Добре, ако докторът разреши, можеш да ядеш каквото поискаш.
— О, това звучи добре, мис Александра. Дано по-скоро да дойде.
— Ще дойде, Ейба, и всичко ще бъде наред, съвсем наред.
Двадесет и шеста глава
Идеален ден за женене, мрачно си помисли Александра, докато Ейба оправяше красивата й, бяла булчинска рокля. Слънцето грееше ярко, а хладният ветрец повяваше през отворения прозорец, но Александра не се радваше. Всъщност беше се надявала, че ще завали. Дъждът повече щеше да подхожда на мрачното й настроение.
— Сигурна ли си, че си добре, дете? — попита Ейба, наблюдавайки загрижено Александра. — Скръбта за друг мъж не е най-добрия начин да започнеш брака си.
— Знам, Ейба, но бебето ми трябва да има име.
— Има нещо в този човек…
— Той е единственият, когото имам — прекъсна я Александра.
Бяха прекарали една натоварена седмица. Пазаруваха за сватбата и за бебето. Гощаваха се с най-различни вкусни ястия и си разказваха за всичко, което бяха преживели, след като се разделиха в Ню Орлиънс. Не говореха много за бъдещето, а когато ставаше дума за него, централната тема беше бебето — единствената им връзка с миналото.
— Е, искаше ми се да те видя по-щастлива, мила. Но времето лекува. Винаги е така — заяви Ейба, доволна от вида на Александра.
— Надявам се, Ейба, надявам се.
— Време е, дете. След като сме се заловили с нещо, по-добре да приключваме. Бебето няма да чака никакви свещеници, когато реши, че е време да се появи на този свят.
— Да — разсмя се Александра, — обзалагам се, че моето бебе няма да ги чака.
Пое дълбоко дъх и се насочи към вратата. Ейба я последва, облечена в шумоляща копринена пола.
Стен чакаше в салона на долния етаж, облечен подобаващо за случая. Венчавката беше предстояща и беше станал нервен. Ами ако Александра откаже в последния момент? Ами ако й прилошее? Ами ако се случи нещо непредвидено? Толкова дълго бе чакал този миг, че просто му се искаше да я хване за косата, да я завлече пред олтара и да приключи с всичко. Нежностите можеха да почакат за по-късно. Всички тези приготовления го изнервяха, а Александра се държеше още по-хладно, откакто беше открила Ейба. Докато крачеше напред-назад си каза, че веднага след сватбата трябва да се отърве от тази жена.