Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Той настоя тази вечер да изглежда особено красива, тъй като щяха за първи път да се представят официално пред нюйоркското общество. Искаше да я заведе на премиера в театъра. Сякаш я излагаше на показ — като нов кон или карета, като някаква придобивка, с която искаше да впечатли важните особи в нюйоркското общество. Е, нека, помисли си тя, защото по този начин щеше да осигури подобаващо място на детето й в обществото.
Когато се върна със Стен преди две седмици, не откри големи промени в къщата и роднините си. Икономката й беше много добра и всичко беше в ред. Братовчедите дойдоха да я видят заедно с омразните си синове. Всичките, вече сгодени, доведоха и глупавите си бъдещи съпруги. Александра търпеливо понесе присъствието им. Изтърпя дори собственическата гордост на Стен пред останалите. Стен незабавно обяви годежа им, приет с пълно одобрение от фамилията. Александра скри истинските си мисли и изигра ролята на покорна жена, но дълбоко в душата й плановете й останаха непроменени. Стен щеше да почувства острието на отмъщението й, веднага щом детето й се появеше на белия свят.
Дотогава трябваше да се примири с ролята си. Стен настояваше за бърз брак, но Александра продължаваше да отлага. Тормозеше я мисълта, че ще трябва да живеят под един покрив с него и дори да делят едно легло. Как щеше да понася близостта му, след като не можеше да забрави Джейк? Но Стен продължаваше да й напомня, че ако не се оженят скоро, бременността й ще започне да личи. Как щяха да обяснят преждевременното раждане на детето? Той беше прав, разбира се, но все още й беше трудно да приеме Стен за свой съпруг.
Продължаваше да обича Джейк с цялото си сърце. Той беше мъжът, който трябваше да бъде неин съпруг и да слее живота си с нейния. Не можеше да се примири с мисълта, че е мъртъв, макар че видя как Стен го застреля. Все още го чувстваше и усещаше. Като че ли беше жив и я викаше. Но това беше невъзможно. Джейк беше мъртъв. Трябваше да приеме този факт, за да може да продължи да живее.
Отново погледна образа си в огледалото. Лицето й беше пребледняло, а очите й блестяха ярко от мислите за Джейк. Разтърси глава, за да не позволи на сълзите да протекат по лицето й. Нямаше смисъл да мисли за него, да го желае, почти да го чувства в себе си. Трябваше да престане да мисли за него, иначе щеше да полудее.
Излезе бързо от стаята, сякаш искаше да избяга от спомените, които непрекъснато я преследваха. Понякога се събуждаше нощем, плувнала в пот. Измъчваше я споменът за Джейк, който я прегръща. Образът му беше толкова истински, че й се струваше, че може да го докосне. Животът без него беше непоносим…
Когато слезе на долния етаж, Стен я очакваше във фоайето. Вдигна очи към нея и сивите му очи изведнъж омекнаха. Тръгна към нея и щом Александра слезе от последното стъпало, хвана ръцете й и нежно я притегли към гърдите си. Александра изтърпя кратката прегръдката, като си напомни, че щеше да се омъжва за този човек.
Той повдигна брадичката й и погледна в зелените й очи, които го наблюдаваха студено.
— Тази вечер си великолепна. Роклята е чудесна, а смарагдите… мисля, че нито една жена не може да се сравни с теб.
— Благодаря — каза решително Александра, измъкна се от ръцете му и се отдалечи.
Стен се намръщи, после я последва. Александра влезе в салона и замислено се загледа през прозореца. Стен се загледа в нея. Откакто се върнаха от пътуването беше все такава — далечна, отчуждена. В нея го нямаше вече предишният дух, предишният огън. Искаше отново да се върне предишната Александра, дори да му се наложи да се бори с нея през цялото време. Реакцията й не беше предизвикана от нещо, което беше казал или направил. Налагаше се да напряга цялата си воля, за да не обръща внимание на студените й, хапещи очи и просто да я събори на пода, да я обладае както първия път и да се увери, че под студената обвивка все още се крие предишната топла, жизнена жена. Но се боеше да не я изгуби, когато венчавката им беше толкова близо. Все още не беше съвсем сигурен в нея. Може би беше дори, по-малко сигурен от преди, тъй като Александра се беше превърнала в силна жена — жена, която не се боеше, не се притесняваше и просто изчакваше. Съмняваше се, че щеше да я склони да се омъжи за него, ако не беше бебето, което носеше в утробата си. Беше толкова отчуждена, сякаш нищо не я засягаше.