Бар „Последен шанс“
- Автор: Кийс Мариан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бар „Последен шанс“». Краткое содержание книги:
Сега, вече прехвърлили трийсетте, живеят в Лондон, все така близки са, но само Финтан, единственият мъж в групата е намерил истинската любов. Тара е на диета, почти откакто се помни, и е заклещена в противна връзка с противния Томас. Тя все още вярва, че когато си на тридесет и една и вече си в бар „Последен шанс“, е по-добре да имаш мъж, който си държи дребните в старо дамско портмоне, отколкото да си сама.
А Кетрин не е съгласна. В живота й цари спокойствие и единствената й връзка, която иска, е тази с дистанционното на телевизора.
Но когато не искаш промяна, животът променя нещата вместо теб…
За всеобщо учудване Кетрин пристигна чак в девет часа. Носеше калкулатора си, уж за да помогне на Финтан и Сандро да си изработят подходящ финансов план, докато Финтан получеше парите от обезщетението си или инвалидна пенсия.
— Трябва да спреш да харчиш — обърна се Сандро към Финтан, който го погледна с неприязън.
— А, между другото — каза Кетрин, като зарови в чантата си, и извади изрезка от вестник, — днес в „Индипендънт“ има статия за чакра лечението. Може би си струва да опиташ…
Финтан се усмихна горчиво.
С надеждата, че страхотната новина на Кетрин за имейла на Джо Рот ще умилостиви Финтан, Тара реши да се спаси и тръгна към апартамента на Томас.
Но когато стигна до улица „Холуей“ и затърси място за паркиране, в главата й внезапно се появи странна мисъл: „Ако вече не живеех на тази улица, щях да си избера апартамент с паркинг отпред.“
Изненада се от самата себе си. Първия път, когато Финтан я помоли да напусне Томас, автоматично отхвърли идеята. Но очевидно семената на съмнението бяха посети в ума й.
После си представи какво значеше да остане сама и замръзна.
Влезе в апартамента и както обикновено се зачуди в какво настроение е Томас. Тази вечер бе свел глава над купчина съчинения и драскаше безжалостно с червената си химикалка.
— Къде беше?
— При Финтан.
— Аха!
— Как е Финтан, Тара? — саркастично попита тя. — Не е добре, Томас, но благодаря, че попита.
— Ами аз? — възмути се Томас. — Аз кога ще те видя?
Враждебността на Томас се засилваше с всеки изминат ден заради времето и вниманието, с които Тара отрупваше Финтан. Защото се чувстваше несигурен. Но на Тара й бе писнало да го оправдава.
— Мислех да поизлезем тази вечер — каза Томас. — Да отидем до ресторанта зад ъгъла да хапнем по едно къри.
— Не ям.
Томас се замисли.
— Браво на теб, Тара! — извика той въодушевено, но после реши, че не му се излиза сам и добави: — Нямам нищо против да се отпуснеш една вечер.
Тя твърдо поклати глава.
— А не спря да се тъпчеш през цялото време, докато беше в болницата при проклетия Финтан!
Ще трябва да наема бус, помисли си тя. Няма да мога да събера всичките си неща в колата. После обаче се замисли как ли щеше да живее сама и решителността й се изпари.
Тара пусна телевизора и попадна на документален филм за жени, които внезапно откачат и убиват мъжете, тормозили ги в продължение на години.
— И с мен може да стане така — засмя се Тара и зачака реакцията на Томас.
— По-скоро с мен — самоуверено отвърна той.
Докато го гледаше как драска по съчиненията на тийнейджърите, Тара осъзна, че бе започнала да го мрази, откакто Финтан се разболя. Обичайната й кротост и смирение загадъчно изчезнаха, а на тяхно място се настани смелост. Тя реши, че е време да му зададе важния въпрос.
Отвори уста, но в същия миг сърцето й заби лудо. Зачуди се как да го формулира.
— Томас? — започна тя с нервен глас.
— Какво?
Той дори не си направи труда да вдигне поглед от купчината съчинения.
— Нищо.
Отново потънаха в мълчание. После емоциите й я подтикнаха да опита още веднъж.
— Томас?
— Какво?
— Защо не се оженим?
Без да вдигне очи, той се засмя.
— Не дрънкай глупости!
— Добре.
— Страхотна шега — ухили се той. — Да се оженим!
В мрачната кафява стая се възцари тишина. Тара усети странна липса на емоции — нямаше усещане за загуба, нито разочарование, нито изненада. Абсолютно нищо. А беше очаквала, че сърцето й ще бъде разбито.
— Защо? — попита Томас след малко. — Да не си издула корема?
— Със сигурност не съм.
Не бяха правили секс повече от месец, от рождения й ден.
Изминаха още десет минути в мълчание.
— Приличаш на бременна — заядливо каза Томас.
— Е, и ти не си шибаната Кейт Мос — отвърна Тара.
Той вдигна глава и я погледна наранено.
— Това беше гадно.
— Сега знаеш как се чувствам.
— Но аз го казвам за твое добро.
— И аз го казвам за твое добро.
Томас я изгледа учудено. Внезапно настроението му се промени и той се ухили многозначително.
— Нужен е голям чук, за да забиеш голям пирон — засмя се той и завъртя чатала си към нея.
Тара го изгледа объркано и се намръщи, сякаш се опитваше да разчете дребен шрифт. Защо ли й приличаше на джудже?
Не искаше да спи с него. Напълно бе сигурна в това.
— Присмиваш се на идеята ми да се оженим, а после искаш да си лягаме? Не ти ли се струва странно?
Томас бе наистина изненадан.
— Стига, Тара! — изхленчи той. — Възбуждаш ме, а после ме зарязваш. Не е редно.