Шалом убиецо

— Мисля, че той има дъщеря — каза Баум, докато подръпваше устната си. — Май си спомням, че тя живее някъде в Африка. Палеонтолог е. Йохан понякога й гостува. Но всичко това е твърде странично.

— Хайнц! — плесна с ръце Ицик и помощникът му само дето на тракна с токове. — Обади се по секретната линия в Кайро и изпрати онзи екип в Кения. Веднага. Баум ще ти даде пълното име на Йохан и описание на външния му вид.

— Не бих постъпил по този начин — обади се Бени.

— Чакай, Ицик — заговори и Ейтан.

Но полковникът вече се беше задействал. Помирисал кръв, той беше готов да издири този приятел „Йерушалми“, който и да е той.

— Ури — изрева Ицик, забравяйки, че мъжът от ДСС не му е подчинен. — Свържи се с хората си в посолството в Найроби и накарай някой веднага да отиде на летището.

— Извинявай, сър — отвърна агентът на Шабак. — Но аз си имам началници.

— Ще спорим ли? — изправи се в цял ръст Бен-Цион и размаха ръце.

— Ицик. — Ейтан клатеше глава. — Чакай малко. Моля те…

Полковникът като че не чуваше. Той отиде до вратата, отвори я и настигна с гласа си Хайнц, който вече слизаше надолу.

— И се обади на цивилните. — Имаше предвид Мосад. — Те имат най-добри контакти с африканците. Свържи ме с дежурния им по телефона.

Той тръшна вратата и се обърна отново към хората в кабинета си. Сега беше като командир на танк, показал се от кулата и насочващ машината си към атаката и славата.

— Ицик, няма ли да се успокоиш за миг? — обади се Дани Романо. — Тук нещо не е наред. — Той направи знак към лицата на Баум и Екщайн.

— Какво не е наред? — възмути се Ицик.

— Престани да бързаш — каза Баум.

— Какво не е наред? Искате ли този човек да бъде хванат или не?

— Не става дума за това — каза Ейтан. Той навиваше ръкавите на военната си риза и мислеше. Отне му само минута, но вече знаеше. — Това е измама — каза той и с мъка се изправи.

— Какво? — Лицето на полковника се изкриви в грозна гримаса.

— Измама, Ицик. Фалшив ход.

— Какво? — Бен-Цион направо ритна стола си. — Ти луд ли си?

— Пращаш хората си да гонят Михаля — продължи Ейтан, забравяйки собственото си неблагоприятно положение. Би трябвало да си замълчи и да остави Бен-Цион да прави каквото си знае, да го остави да се провали. Но проблемът беше, че това наистина го засягаше твърде много. — Такъв вид действия са типични за него, Ицик, казвам ти го.

— Ти казваш на мен? Правилно ли чух, Екщайн? И какво ми казваш ти?

— Че това е фалшив ход на юг, Ицик! — Ейтан също закрещя. — Това е типичен ход за него. Той изобщо не се е качил на онзи самолет.

— Баум. — Обърна се Ицик към майора. — Този човек има халюцинации.

Бени само сви рамене, което още повече разяри Ейтан.

— Той идва направо в Тел Авив, полковник — изкрещя Ейтан. Посочи с пръст към гърдите на командира си. — Направо ще те хване за топките. А ти отново му се напъхваш в ръцете като последен глупак.

— Като какво! — Прозорците на кабинета затрепериха.