Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
— Ще видя какво мога да уредя. — Рап взе мобилния си телефон и прегледа няколко номера, докато не откри нужния му.
58.
С благословията на Аматула Ашани се върна в Министерството на разузнаването. Беше казал на президента, че не е разумно да се провежда толкова рискована операция от президентския дворец. В момента Ашани седеше на бюрото си с листа, който Аматула му бе дал. До него лежеше друг лист, с номера и електронния адрес на Рап. От другата страна на кабинета, върху един шкаф беше поставен телевизор, по който на запис вървеше речта на американския президент.
Ашани следеше думите с характерната за него аналитична безпристрастност. Той не знаеше кой знае колко за президента Аликзандър, но имаше представа за стила му. Като повечето политици и той говореше много, а когато говореше за Иран, хората на Ашани бяха задължени да изготвят запис на речта на дивиди. Още от първото изречение министърът разбра, че Аликзандър няма да отстъпи.
Когато Аликзандър стигна до потапянето на „Сабалан“ от „Юсеф“, сякаш се сбъднаха най-лошите кошмари на Ашани. Заговорническите споглеждания между генералите в президентския дворец по време на речта на Аматула, заповедта на Аматула Мухтар да го придружи при пътуването му до Мосул — всичко това беше за отвличане на вниманието. И лудият наистина си вярваше, че ще се измъкне безнаказано след всички поразии, които беше направил.
Докато американския президент продължаваше да излага фактите, притеснението и тревогата на Ашани нараснаха. По какъв път ги водеха тези така наречени водачи на Иран? После на екрана се появи фотографията на Али Абас заедно с тези на двамата ирански революционни гвардейци. Тъкмо Ашани мислеше, че по-зле от това не може да стане и Аликзандър показа кадър, на който бяха заснети той заедно с Мухтар в Мосул.
Това до такава степен стресна Ашани, че той почти пропусна заключителната част от речта на американския президент. Ултиматумът беше пределно ясен. Азад отново анализира думите на Аликзандър. „Давам на иранското правителство два часа и нито минута повече. Ако директор Кенеди не бъде освободена до края на този срок, ще започнем военни действия срещу иранските въоръжени сили и политическото ръководство на страната.“
Ашани съзнаваше с обезпокоителна увереност, че същият този кабинет, в който в момента седеше, щеше да бъде изтрит от лицето на земята още с първата вълна крилати ракети. Преди да се е заел да обмисля следващия си ход, вратата рязко се отвори и в кабинета влетя заместникът му по тайните операции. Той нервно го попита защо не е било поискано мнението му. Секунди след това пред бюрото му застана и заместник-министърът, отговарящ за „Хизбула“ и зададе същия въпрос.
Ашани се опита да им обясни, че той също е бил държан в неведение. По израженията на лицата и на двамата обаче беше ясно, че не му вярват. Тогава като по сигнал зазвъняха всички телефони: вътрешните на службата, мобилните телефони, защитените срещу подслушване телефони — всеки един телефон в радиус няколко метра от него. Жена му го потърси на личния мобилен, след като не беше успяла да се свърже с него чрез секретарката. Беше в паника и искаше да знае дали с момичетата да си съберат багажа и да напуснат града. Ашани й отговори да стои мирно и се опита да я утеши. Преди да затвори й обеща да й се обади след час. После изгони всички от кабинета си, каза на секретарката да не го свързва с никого, затвори и заключи вратата. След моментно колебание реши да се обади по пряката линия на аятолах Наджар. За трети път от няколко часа насам секретарят му каза, че Наджар не може да разговаря в момента с него. Ашани затвори и си зададе въпроса дали Наджар и Върховният нарочно не бяха заминали извън столицата. Ами ако Аматула вършеше безумията си с тяхно одобрение?
Тази мисъл разклати вярата на Ашани във водачите на народа му. Ами ако те бяха начело на този заговор още от самото начало? Ако нарочно го бяха пратили да се срещне с Кенеди, знаейки, че тя ще бъде похитена? Ашани се вторачи в списъка с телефонни номера на единия лист и в координатите на Рап на другия. Само с едно телефонно обаждане той можеше да разреши цялата криза. Ако само за секунда би повярвал, че Аматула или Мухтар са способни да действат трезво и разумно, той не би си и помислил да предаде информацията. Имаше обаче основателни съмнения. В крайна сметка Аматула беше прекалено влюбен в себе си и едва ли би рискувал да стане мишена на цялата американска военна мощ. Този луд обаче може би си вярваше, че американските самолети няма да го застигнат, че Америка никога няма да нападне. Сигурно си мислеше, че янките нито разполагаха с достатъчно човешки ресурси, нито имаха куража да предприемат война, която би струвала стотици хиляди жертви и на двете страни.