Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
Така или иначе, ето ги, на ръба на войната. Предстоеше сериозна дискусия и обсъждане на фактите. Нещо, от което имаше нужда, ако все още съществуваше надежда за освобождаването на Кенеди преди да е изтекъл срокът на ултиматума.
Ашани не се съмняваше, че Аматула и марионетките му щяха да започнат да спорят, че американците само сипят празни заплахи, че никога няма да нападнат. Азад дори чу как генерал Зариф повтаряше като папагал тези думи на Аматула, когато вратата рязко се отвори.
В залата влезе устремен аятолах Наджар, следван от шестима едри мъже в тъмносини или черни костюми. Ашани разпозна неколцина от тях като членове на личната охрана на Върховния водач. Той очакваше веднага след Наджар да влезе и самият Върховен водач, но вместо това последният бодигард затвори вратата и я заключи. Ашани нервно се завъртя в креслото си и гърлото го стегна.
Наджар се запъти право към президента Аматула и двамата генерали, които продължаваха да разговарят. Наджар оправи очилата си и попита:
— Кой от вас нареди да бъде потопен „Сабалан“?
Аматула спокойно посрещна въпроса и отвърна:
— Не знам за какво говориш…
— Лъжеш! — Изкрещя Наджар. — Лъжи, лъжи, лъжи! Писна ми от твоите лъжи!
Цялата зала затихна, но Аматула бързо се окопити. С предизвикателна нагла усмивка на лицето си той отговори:
— Уверявам те, не те лъжа.
— А аз те уверявам, че Върховният водач е сигурен, че нито една дума, излязла от устата ти, не е истина. — Наджар насочи гнева си към двамата генерали: — На кой от вас му дойде в главата мисълта да потопите „Сабалан“?
Аматула пристъпи половин крачка напред и продължи:
— Американците…
— Американците нямат нищо общо с това! — сряза го Наджар. — Мога да разбера кога ме лъжат. И колкото и да не ми е приятно да си го призная и на децата е ясно, че Аликзандър казва истината. Ти обаче изгради цялата си кариера върху лъжи, поради което стигам до един-единствен извод. За последно питам: кой от вас заповяда да се открие стрелба по „Сабалан“?
Аматула и Зариф почти едновременно се обърнаха към Сулеймани и отстъпиха половин крачка от него. Водачът на силите „Кудс“ се оказа изоставен. Той погледна към двамата си съзаклятници и отвратен поклати глава. После вдигна гордо глава и отвърна:
— Горд съм с това, което направих. Крайно време е да спрем да бягаме от американците. Мъжете от екипажа на „Сабалан“ ще бъдат запомнени и почитани като герои, дали живота си за справедлива кауза.
— Ти също. — Наджар извади револвер 357-ми калибър изпод робата си, насочи го в лицето на генерала и дръпна спусъка. Едрокалибреният куршум пръсна главата на Сулеймани и разпиля парчета мозък и плът по измазаната бяла стена. Безжизненото тяло на генерала се строполи на пода. Преди събралите се да успеят да реагират и да се съвземат от шока, Наджар се обърна към Аматула и извика:
— А сега да преминем на похищението на директора на ЦРУ.
Ашани забеляза, че телохранителите на Върховния бяха извадили оръжията си.
— Кой глупак можа да измисли подобен план? — изкрещя Наджар.
В ушите на Ашани внезапно запищя, докато наблюдаваше сцената. Аматула целият се сви от страх. Очите му отчаяно се застрелкаха из залата, като че ли молеха за помощ. Не щеш ли погледът му се засече с този на Ашани и президентът бавно вдигна ръка. Ашани остана да седи неподвижно, целият в ужас, докато не осъзна, че Аматула сочи него с пръст. Преди Ашани да се е опитал да каже нещо в своя защита, Аматула го изпревари:
— Идеята беше на министър Ашани. Аз разбрах за това едва преди час.
— Лъжец! — извика Азад и стана от мястото си.
— Седни — заповяда Наджар с авторитетен и безпрекословен тон. После се обърна отново към Аматула и попита: — Какви доказателства имаш?
Аматула като че ли за миг се смути, но после отговори:
— Той взе Мухтар с него в Мосул. Двамата заговорничеха да си го върнат на американците, след като за малко не се простиха с живота в Исфахан.
— Той дойде с мен по твоя заповед — отвърна крещейки Ашани и се обърна към Наджар с думите: — Ахмед, знаеш, че никога не бих сторил нещо толкова глупаво.
Наджар кимна в знак на съгласие.
— Това не е никакво доказателство — каза той на Аматула.
Аматула отново впрегна целия си талант, за да си измисли оправдание. Изведнъж лицето му грейна.
— Той ми показа лист с десет телефонни номера, чрез които поддържа връзка с Мухтар. Има и телефон, видях го преди час. Претърсете го — заповяда Аматула. — Казвам ви, телефонът е в него.
Ашани не успя да прикрие страха си. Телефонът и списъкът с номерата наистина бяха в него.
— Ти ми ги даде, когато ме повика в кабинета си.