Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
Надеждата на Мич да се сдобие с ценна информация, която да обърне събитията в негова полза, лежеше в краката му, но с всяка изминала минута съмнението му, че ще може да узнае нещо от Абас, се засилваше. От предишния си опит Рап знаеше, че натриевият пентонал действа индивидуално при различните хора. Наркотикът винаги правеше разпитвания по-приказлив, но това не означаваше, че думите винаги бяха смислени. Обикновено колкото по-логичен и по-подреден беше умът на човека, толкова по-смислени и полезни бяха отговорите. И обратното, колкото по-разпилян в мислите си беше разпитваният, толкова по-голяма беше вероятността да чуеш от него несвързани думи и брътвежи като бърза смяна от една радиостанция на друга. Пет секунди на една тема и хоп, скок върху следващата. След двайсет минути, прекарани с Абас, Рап започна да се пита дали този не беше клинично луд. Терористът непрекъснато скачаше от една тема на друга и единственото общо между всичките беше репликата, подметната от Мич за седемдесет и седемте девственици, които чакаха Абас в Рая. Абас продължаваше да бръщолеви, че изобщо не го било страх от смъртта. Аллах му бил отредил специално място. Щял да му подбере най-красивите и най-хубавите седемдесет и седем девственици. Рап му каза, че това ще е много жалко, защото Абас няма да може да прави секс с тях. Когато Абас попита защо, Мич отвърна: защото ще му отреже пениса. Тези последните думи предизвикаха нескончаеми брътвежи и сълзи у терориста. Близо двайсетина минути по-късно трийсет и няколко годишният фанатик се впусна в теологически дебат по въпроса дали неговият пенис отново чудодейно ще израсне, когато се възкачи в Рая.
Рап си каза, че е сгрешил като му е дал натриев пентонал. Стана и погледна към Абас.
— Няма значение.
— Разбира се, че има — отвърна с насълзени очи Абас.
Мич се поколеба дали да не му каже, че девствениците изобщо не съществуват, а дори и да съществуваха, той със сигурност ще отиде право в ада и тогава дали има пенис или не ще е без значение. Накрая реши обаче, че не си струва. Време беше отново да се обади на Ашани и да го притисне по-силно. Излезе от фургона за разпити и отиде в офисната част, където завари Дюмонд, Стилуел и Ридли струпани в конферентната стая, заети с телефоните и компютрите. Рап усети някаква безнадеждност в цялата атмосфера. Бяха стигнали до задънена улица и не можеха да се похвалят с кой-знае какъв напредък.
— Нещо ново? — попита той Стилуел.
— Да, виж тази фотография.
Рап заобиколи масата и отиде да погледне екрана на компютъра — фотографията на Кенеди, която беше разпространил Аматула по време на речта си.
Стилуел премести курсора на мишката върху стената зад Кенеди и увеличи изображението.
— Държат я под земята и съм сигурен, че е в града. Този тип варовик се добива близо до реката. Можеш да видиш такъв в мазетата и избите из целия град, но е разпространен предимно в старата част на Мосул на западния бряг.
Рап огледа добре фотографията. Близо до пода се виждаха камъни и ивици от зелена и черна пръст, а в ъгъла имаше бели калцирани буци.
— Той допуска грешки.
— Как така?
— Едно от стоте правила на тероризма гласи: покрий стените с чаршафи, за да не издадеш местонахождението си. — Рап почувства внезапен прилив на надежда. — Значи се намира на място, където първоначално не е планирал. Предполагам и че не му достигат хора.
— Сериозно ли говориш? — с престорена изненада попита Стилуел. — Та ти уби само двайсетина от бойците му тази сутрин.
Рап не обърна внимание на закачката.
— Направете копия на тази част от стената и ги раздайте на всички военни части — нареди той. — Намерете всички местни каменари и вижте дали ще могат да ни помогнат да придобием по-ясна представа къде би могло да се намира това място. — Мич се премести до Дюмонд и го попита: — Някакъв късмет с номера на мобилния на Ашани?
— Нищо. Единственото, което успяхме да засечем днес, е разговорът му с теб и разговорът с жена му.
— Мамка му. — Рап прокара длан по гъстата си черна коса. — АНС дава ли ти всичко необходимо?
— Че чак отгоре. С всичките тези безпилотни апарати, реещи се във въздуха, и спътниците в космоса ние улавяме толкова много неща, че преводачите едва успяват да не изостават с темпото. Ако имахме на запис гласа на Мухтар, щеше да ни помогне доста.