Мошеникът

Той се приближи до масата и грабна отвореното дипломатическо куфарче, за да покаже на брат си удостоверенията за акциите, но те бяха изчезнали. Бяха написани на разтваряща се във вода хартия, каквато използваха букмейкърите за незаконни залози. Виктория ги бе взела незабелязано, докато отиваше в банята и ги бе пуснала в тоалетната. Изчезнаха за секунди.

— Кучко проклета! Ти си ги взела. Бяха тук преди минута. Кълна се, Джо! Кажи му! — изкрещя Томи на Биано. — Разкажи му за петролната компания.

— Не знам за какво говориш, Томи. Каква петролна компания? Няма такова нещо. Просто му върни парите. Не трябваше да ги отмъкваме. Знаех си — отговори Биано.

— Как така няма петролна компания? Какви ги дрънкаш? Нали използвахме парите, за да купим акциите.

Томи се надигна и Джо го ритна, запращайки го към стената. Томи кипна, скочи и понечи да се хвърли върху него, но в лицето му насочиха два пистолета и той замръзна на мястото си.

Джо зареди оръжието си и бавно го доближи до очите на брат си.

— Къде са парите ми?

— Няма ги, но притежаваме компанията.

— Парите са в багажника на колата — обади се Биано.

В малките кръгли гущерски очи на Томи се четеше объркване и паника.

— Да вървим да видим — студено каза Джо.

Качиха се в асансьора и слязоха в подземния паркинг. Томи беше принуден да даде ключовете на взетия под наем линкълн. Джо отвори багажника. Двата куфара, които Томи бе донесъл от Насо, бяха там. Джо ги отвори и извади няколко пачки, все още с бандероли от Търговската банка на Бахамските острови.

— Как са се озовали тук? — учуди се Томи. Не можеше да повярва на очите си.

— Да сложим край на всичко това — обърна се Джо към Рио, който направи знак някому.

Един микробус потегли, сетне спря до линкълна. На предната седалка седяха двамата снайперисти.

Рио извади пластмасови белезници и ги сложи на Биано, Виктория и Томи, после ги блъсна към микробуса.

— Аз съм твой брат — каза Томи, гледайки в изпълнените с омраза очи на Джо.

— Аз нямам брат. Имах, но той умря.