Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
— Разбира се. А ти как мислиш? Не е дошъл на съвещанието на акционерите да прочете научен доклад. Свършено е с нас — пораженски каза Биано и посочи Алекс. — Ако не беше послушал този тип, вече можеше да сме собственици на компанията.
Отидоха в дъното на коридора и Томи отвори вратата. Вътре имаше два кабинета, преградени с остъклена стена. Дъфи и Тиодор бяха в единия. Другият беше пуст.
Тримата погледнаха през матовото стъкло. Дъфи говореше оживено, но гласът и лицето му бяха неясни. Биано намери телефон с високоговорител и го включи. Незабавно чуха разговора.
— Правя всичко, точно както го планирахме — каза Тиодор, който държеше лист хартия. — Това са фактурите.
Биано извади миниатюрен касетофон, за да ги запише.
— Казвам ви, господин Ланаман, те няма да разберат, че участвате в продажбата… Цената пада. Вече е пет петдесет и пет за акция.
— Ще се обадя на посредника си и ще продам остатъка от акциите си. Така ще паднат до четири и петдесет и те отчаяно ще искат да продават.
— Тогава да действаме — рече Дъфи и двамата излязоха.
— Щом Сътън му е казал за петролните залежи, защо оня тип ще продава акциите си? — попита Томи.
Челото му беше свъсено. Бизнесът си беше трудна работа. Друго си е убиването. Там просто отиваш и го правиш. А в бизнеса се опитваш да изиграеш съперника или да го надхитриш. Понякога нямаше логика.
— Много просто — бавно отговори Биано, — той иска цената на акциите да падне, така че другите акционери да се паникьосат и да побързат да му продадат дяловете си. Така ще поеме контрола над компанията за жълти стотинки.
Томи погледна Алекс и попита:
— Така ли е?
Адвокатът се замисли, после кимна.
— Да… Може би прави точно това — съгласи се той. Явно започваше да вярва в играта. — Като ги купи тук, на съвещанието с акционерите, няма да му се наложи да ги взима официално и да създава по-високи пазарни цени. Освен това ще избегне петдневната проверка на борсата. Много хитро.
— Сега е моментът — рече Биано. — Или те, или ние. Или Ванкувърската борса. Утре по това време компанията и петролът ще принадлежат на друг.
Виктория поднови съвещанието и докато акционерите се настаняваха, в стаята влезе Дъфи и седна зад Тиодор Бейтс.
— Кой е онзи господин? — попита тя.
— Мой помощник — авторитетно отговори Тиодор. — И бих желал да направя предложение на всички тук. Разбирам, че искате да се откажете от компанията, но да се продаде земята в Тенеси на тази цена е престъпление. Винаги съм вярвал във „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ и в Линуд Лейси, затова съм готов да изкупя удостоверенията ви на цената, която предлага пазарът днес.
В залата избухна глъчка. Накрая шумът стихна и акционерите отправиха поглед към Тиодор.
— Защо го правите? Акциите непрекъснато падат — попита една от присъстващите.
— Откровено казано, защото от една година съм пенсионер и ми е скучно. Бих желал да управлявам това място. Дайте ми работа, но няма да пилея толкова много време и енергия, ако не притежавам компанията.
Биано погледна Томи. Мафиотът кимна и Биано скочи.
— Той не се опитва да притежава компанията, а да я открадне! Всъщност Ланаман продава акциите и понижава цената, за да я купи без пари.
— Това е абсурд — изрева Тиодор.
— Нима? — риторично попита Биано, включи малкия касетофон и го сложи на лакираната махагонова маса.
Акционерите чуха записа и гневно се разкрещяха.
— Предложението ми още е в сила — извика Тиодор.
— Махни се оттук, да те вземат дяволите! — изрева един от присъстващите. — Няма да ти продам акциите си, дори да ме заплашваш с пистолет.
— Напусни съвещанието, негоднико! — извика друг, стана и протегна ръце към Тиодор Х. Бейтс, който, придружен от Дъфи, бързо излезе от стаята.
Участниците в срещата останаха по местата си и започнаха да се споглеждат.
— Много неприятно — каза един. — Надявах се да продам акциите си. Би ми се искало да намерим друг купувач.
Биано погледна Виктория.
— Кажете му, госпожице Луна. Вие имате това право. Не можете да задържате такава информация.
— Ами, аз… Струва ми се, че всички изпаднахме в паника.
— Кажете му! — настоя Биано.
— Ами, тази сутрин постъпи и едно друго предложение, но аз мисля…