Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Третият ред, „Син на Морпет, Пазител на Левка, земята, що стои сама“, беше също твърде многозначителен. Морпет беше град в североизточна Англия, а в гръцката митология Левка беше нимфа, дъщеря на Океан.
Четвъртият, „Заедно почиват те“, беше най-неясният от всички. Кои бяха „те“? И какво трябваше да значи „почиват“ — спят, мъртви са или нещо съвсем друго?
— Помисли за предишната загадка — рече Сам. — Там Наполеон и Лоран бяха използвали подобна строфа: „Геният от Йония“ беше Питагор. Може би и тук е същото. Знаем, че третият ред вероятно съдържа географско название: Морпет. Да разберем дали там е родена някоя известна личност.
Реми сви рамене.
— Струва си да опитаме.
След час бяха изнамерили дузина полузнаменити „синове на Морпет“. Нито един от тях обаче не им говореше нещо.
— Да проверим дали има връзка между някое от тези имена и Левка — предложи Реми. — Някой от тях да е спец по древногръцка митология?
Сам прегледа списъка.
— Не ми изглежда така. Какво друго знаем за Левка?
Реми започна да рови в бележника си.
— Била отведена от Хадес, богът на подземния свят, при смъртта си била превърната в топола или от него, или от Персефона — зависи кой вариант предпочиташ.
— Топола… — промърмори Сам, потраквайки по клавиатурата. — Левка е вид топола. — После прегледа списъка с имена от Морпет. — Ето тук може би има нещо. Уилям Търнър, роден в Морпет през 1508 г. Смятан от мнозина за баща на английската ботаника.
— Интересно, дали в този ред от загадката става дума за самия Търнър или за тополите?
— Нямам представа… Ами последната част: „земята, що стои сама“?
— Първата ми мисъл беше за остров — островите стоят сами насред водата.
— И на мен това ми хрумна. — Сам пробва да търси в „Гугъл“ „остров топола Търнър“, но не откри съвпадения. — Излизат няколко резултата за резервата „Островът на тополите“ в залива Чесапийк, но без връзка с Търнър… освен ако не броиш дарението на Тина Търнър.
— Да пробваме пак с първия ред: „Мъжът от Хирстия, тринайсет по традиция“.
Също както и с Морпет, извадиха списък с исторически личности, свързани с полуостров Истрия, но нито една не заслужаваше внимание.
Насочиха се към втория ред: „Къщата на Лазар в Назарет“ и се заровиха дълбоко, търсейки препратки, които бяха им убягнали на пръв поглед.
— Какво ще кажеш за това? „През Средновековието християнските ордени се грижели за колонии за прокажени, които наричали «Къщи на Лазар».“
— Лазар, светецът — покровител на прокажените?
— Именно. В Италия името било преобразувано в „лазарет“ — карантинно отделение на корабите. Първият лазарет бил създаден през 1403 г., близо до брега на Венеция, на остров Санта Мария ди Назарет. — Тя вдигна очи към Сам. — Това може да се окаже нашата връзка между Лазар и Назарет.
— Изглежда топло, но едва ли е толкова просто — рече той. — Все още ни липсва първият ред.
Той отново започна да търси в „Гугъл“, съчетавайки различните думи, докато не попадна на статия в „Нешънъл Джиографик“ от 2007 г., в която се разказваше за откриването на масов гроб на жертви на бубонната чума, които били поставени под карантина, за да се предпази Венеция от заразата.
— Мястото се намирало на остров близо до Венеция, Лазарето Вечио.
Реми отново прегледа бележките си.
— Вечио… това е съвременното име на Санта Мария ди Назарет. Сам, това трябва да е!
— Най-вероятно, но нека проверим.
След двайсет минути и десетки вариации в търсенето, той каза:
— Ето какво, използвах думите „остров“, „Венеция“ и „чума“ и открих това: Повелия. Друг остров край Венеция, използван като място за карантина на жертви на чумата през седемнайсети век. Телата били заравяни в масови гробове, в които понякога при мъртвите попадали и живи, или кремирани, също масово. Броят на починалите се оценява на… — той замлъкна, а очите му се разшириха.
— Какво?
— Според изчисленията броят на мъртвите е бил между сто и шейсет хиляди и четвърт милион души.
— Мили Боже…
— И още нещо: преди да го нарекат Повелия, островът се е казвал Попилия.
— Защо ми звучи познато?
— Попилия идва от „популос“, латинското название на тополата. Някога островът бил покрит с тополови гори.