Моят замък

Той се засмя и отвърна, че доколкото знаел, от време на време ме хваща по някоя инфекция, после рече:

— Болестите зависят много от физическото състояние на организма, но когато човек има емоционални проблеми, може да потърси облекчение в църквата.

Спомних си за разсъжденията ми по пътя към селото.

— О, не смятам, че е честно да се втурваш към църквата само когато се чувстваш зле! — възкликнах.

— Напротив, нечестно ще е, ако не го направиш, защото така лишаваш религията от възможността да изпълни главното си предназначение — да дарява мир и спокойствие на хората.

— Искате да кажете, че всеки човек, изпаднал в силна нужда, е възможност за Бог да се докаже?

— Точно така. Разбира се, има две крайности — на пълно щастие и пълно нещастие. И в двата случая човек трябва да се обърне към Бога.

Казах му, че никога не съм се замисляла по този въпрос. Викарият ми сипа още малко мадейра и рече:

— Смятам, че религията има шанс да се изяви винаги, когато човешкият гений създава нещо — музика, стихове, картини. Лично аз смятам, че сама по себе си религията също е изкуство — най-великото от всички изкуства на земята. Чрез него човек достига най-добро единение.

— Имате предвид единение с Бога, нали?

Той така изпръхтя, че мадейрата изхвърча от устата му.

— Какво толкова смешно казах? — попитах го, докато изтриваше сълзите от очите си.

— Разсмя ме пълното безразличие, с което произнесе тези думи. Господи, каква дълга и влажна седмица! — заключи и извърна очи към прозореца.

Дъждът бе започнал отново, по-силен отпреди.

— Чудя се само как младите днес възприемат понятието „Бог“. Когато го чуят, те изпитват непреодолима досада и се държат пренебрежително.

Опитах се да му обясня:

— Ами веднъж щом човек престане да вярва в добрия стар джентълмен с брада… Думата „Бог“ звучи прекалено конвенционално.

— Тя просто обобщава идеята за там, откъдето идваме, там, накъдето отиваме, и за смисъла на този път.

— И нима религиозните хора успяват да стигнат до отговора на тези въпроси?

— Стигат близо до отговора, и то само понякога. — Викарият добродушно ми се усмихна и двамата поднесохме чашите с мадейра към устните си. После той продължи: — Сигурно църковните служби също ти се струват конвенционални — мисля, че те разбирам. О, те са достатъчно добри за старците, а и са средство за сближаване на хората. Ако обаче някой атеист реши, че се нуждае от утехата, която религията може да му донесе, му препоръчвам да влезе и да седне в празна църква — казвам да седне, не да коленичи! И да се вслуша в тишината, а не да се моли. Отправянето на молитви към Бога е много сложна работа. Неопитните молители са склонни да мислят за Господ Бог като за някоя ротативка — ако нищо не спечелят, казват: „Бях сигурен, че е празна работа“. А всъщност цялата тайна на молитвата е да си сигурен, че ротативката е пълна.