Скръбният лабиринт

— Противоотрова – уточни Констънс. – Разработена от Езекия Пендъргаст, за да спре действието на собствения му еликсир.

— Обаче не сте сигурни.

— Не напълно – каза Марго, – но трябва да опитаме.

Д’Агоста се облегна на стола си. Това звучеше налудничаво.

— И имате всички съставки?

— Всички освен две – каза Марго. – Те са растения и знаем откъде да ги вземем.

— Откъде?

Мълчание.

Д’Агоста се вторачи в Марго.

— О, предполагам, ще ограбите музея, нали?

Пак не получи отговор. Лицето на Марго беше бледо и напрегнато, но в очите й блестеше решимост.

Д’Агоста прокара ръка по оплешивяващото си теме и погледна двете упорити жени.

— Вижте, от много време съм ченге. Не съм идиот и зная, че планирате нещо незаконно. Честно казано, в момента не ми е до това. Пендъргаст ми е приятел. Онова, което ме интересува, е да успеете да вземете тези растения. И да не пострадате при това. Разбирате ли?

Марго най-накрая кимна.

Д’Агоста се обърна към Констънс:

— А ти?

— Разбирам – отговори тя, но по изражението й той разбра, че не е съгласна. – Каза, че имаш жизненоважна информация. И каква е тя?

— Ако съм прав, Барбо е много по-опасен, отколкото някой си е представял. Ще имате нужда от помощ. Нека ви помогна да вземете растенията, където и да се намират.

Отново настъпи мълчание. Накрая Констънс се изправи.

— Как можеш да ни помогнеш? Сам каза, че онова, което правим, е незаконно.

— Констънс е права – намеси се Марго. – Нали знаеш, че има червена линия, която не трябва да пресичаш. Виж, твоят приятел Пендъргаст умира, а на нас почти не ни е останало време.

Д’Агоста усети, че почва да губи търпение.

— Много добре го зная и затова съм готов да прекрача границата. Вижте, ако не ми позволите да ви помогна, ще ви вкарам и двете в кауша. Още сега. За ваша собствена безопасност.

— Ако направиш това, Пендъргаст със сигурност ще умре – каза Констънс.

Д’Агоста издиша.

— Няма да позволя двете да търчите наоколо и да си играете на ченгета. Барбо или неговите хора през цялото време бяха на крачка пред нас. Как мислите, че ще се чувствам вместо с един – с трима мъртъвци на главата? Защото той като нищо може да опита да ви спре.

— Надявам се, че ще се опита – каза Констънс. – А сега, струва ми се, вече трябва да тръгваме.

— Кълна се, че ще накарам да ви окошарят.

— Не, няма – възрази тихо Констънс.

Д’Агоста скочи на крака.

— Стойте тук и никъде не мърдайте.

Той излезе от кабинета, затвори вратата и отиде при сержант Джоузифъс, който седеше на бюрото в приемната му.

— Сержант? Двете в моя офис – когато излязат оттук, искам да бъдат проследени. Пълно наблюдение, двайсет и четири часа, седем дни в седмицата до следващо нареждане.

Джоузифъс погледна към кабинета. Д’Агоста проследи погледа му. През стъклото на вратата видя как Констънс и Марго разговарят.

— Слушам, сър – каза Джоузифъс. После извади официален формуляр. – Може ли да ми кажете имената им?

Д’Агоста помисли за миг, после махна с ръка.