Платинената карта

— Абе имахме предвид един местен криминален авторитет. Григорий Вашкин.

— Какъв е той? С какво се прехранва?

— Държи заводите за спирт край Москва.

Турецки направо подсвирна.

— Не е зле!

— И още как! Освен в алкохолния бизнес Вашкин беше известен и с това, че поддържа групировка от няколко десетки души. Предимно бивши десантници и спортисти. На самия Вашкин даже прякорът му е Десантника.

— Това официални данни ли са? — попита Турецки.

— Не, разбира се. Официално той си е бизнесмен. Държи няколко павилиона за хранителни продукти близо до гарата.

— Ас какво се занимава групировката?

— С каквото се занимават всички подобни. Разбойничат по пътищата, ограбват фирми и магазини. И рекет, разбира се. Но самият Григорий Вашкин предпочита да е в сянка.

— И какво, успява ли?

Орлов криво се усмихна.

— Успява. При това успява доста добре. Знаете ли, Александър Борисович, този Вашкин е голям приятел на кмета на нашия град — Михаил Демченко.

— Ясно. Мога ли да се запозная с документацията по делото?

— Да, разбира се. Сега ще я донеса. Ще ме почакате ли пет минути?

— Колко му е.

След като смачка угарката в пепелника, Орлов стана от бюрото си и излезе от кабинета. Върна се след малко с папка в ръка.

— Ето — каза той. — Това е всичко, което успяхме да изровим. Както сам забелязвате, не е кой знае колко много.

— Така си е — издума Турецки, прелиствайки страниците на делото.

— Жал ли ви е, че сте пътували до края на света за такива дреболии?

— Ако не бях дошъл, щеше да се наложи вие да идвате.

— Със сигурност.

След като се върна вкъщи, Турецки прекара още два часа над папката с делото за убийството на братя Корольови, размишлявайки и прехвърляйки наум различни сценарии за развитието на събитията.

— Мда — замислено изрече той, затваряйки папката. Явно тук нямаше да мине без помощта на Денис Грязнов и неговите архангели. В крайна сметка той също търсеше Акишин.

И както пише в романите, Турецки си легна да спи „уморен, но доволен“.