Картбланш [bg]

— Той беше още момче.

В очите на мъжа заблестяха сълзи. Бонд не знаеше дали са от болка от счупената китка или от мъка по мъртвия му брат.

Погледна към уличката и видя Бхека Джордан и неколцина други полицаи, които тичаха към него. Той се наведе, взе ножа на Ратко и сряза жицата, а после седна до сърбина.

— Ще те закараме на лекар.

— Стой! — рязко извика нечий глас.

Той погледна Бхека Джордан.

— Всичко е наред. Взех оръжието му.

После обаче осъзна, че пистолетът ѝ е насочен към него. Той се намръщи и стана.

— Остави го! — кресна тя.

Двама южноафрикански полицаи застанаха между Бонд и Ратко. Единият се поколеба и после внимателно взе ножа от ръката на Бонд.

— Той е агент от сръбското разузнаване. Опитваше се да ме убие. Уби сътрудник на ЦРУ в Дубай онзи ден.

— Това не означава, че може да прережеш гърлото му.

Черните очи на Джордан бяха присвити от гняв.

— Какви ги говориш?

— Ти си в моята страна и ще спазваш законите!

Някои от другите ченгета също гледаха ядосано Бонд.

Той погледна Джордан, отстъпи встрани и ѝ направи знак да го последва.

Тя се приближи до него и когато никой не ги чуваше, сурово добави:

— Ти си победил. Той беше повален на земята и не представляваше заплаха. Защо щеше да го убиеш?

— Нямаше да го убия.

— Не ти вярвам. Каза ми да стоя вкъщи при баба. Не поиска да повикам моите полицаи, защото не искаше свидетели, докато го изтезаваш и убиваш.

— Предположих, че ще повикаш подкрепления. Не исках да оставяш баба си, в случай че той не действа сам.