Картбланш [bg]

— Да?

— Говорих с него. Той ми каза, че си щял да го заведеш на лекар.

Бонд кимна.

— Понякога правя предположения… първо съдя. Опитвам се да не го правя, но ми е трудно да се въздържа. Искам да ти се извиня — добави тя.

— Приема се.

— Но за акция в „Зелена инициатива“… Трябва да ме разбереш. По време на апартейда старата полиция и отделът им за криминални разследвания вършеха ужасни неща. Сега наблюдават всички ни под микроскоп, за да се уверят, че няма да постъпваме по същия начин. Незаконно нахлуване, произволни арести и разпити… това правеше предишният режим. Не може да правим същото. Трябва да бъдем по-добри от хората преди нас. — Лицето ѝ се изопна от напрежение. — Ще се бия редом с теб, ако законът разрешава, но без причина и съдебна заповед не мога да сторя нищо. Съжалявам.

До голяма степен подготовката на агентите от секция „00“ беше психологическа и част от трудните инструкции беше да им внушат мисълта, че са различни и им е позволено, а не се изисква от тях да действат извън закона. Заповедта от първо ниво на проекта, разрешаваща убийство, беше за Бонд само един аспект от работата му, не по-различен от снимането на секретни бази или подхвърлянето на дезинформация в медиите.

Както се беше изразил М., Бонд трябваше да има картбланш да прави каквото е необходимо, за да изпълни мисията си.

Ние пазим Кралството… с всички необходими средства.

Това беше част от стила на Бонд — всъщност той не можеше да върши работата си без него — и трябваше постоянно да си напомня, че Бхека Джордан и другите трудолюбиви представители на силите на реда в света са сто процента прави, че уважават правилото на закона. Той беше аутсайдерът.

— Разбирам, капитане — малко по-любезно отговори Бонд. — И каквото и да се случи, беше страхотно преживяване да работя с теб.

Тя отвърна с усмивка — лека и мимолетна, но искрена първата, която стопли красивото ѝ лице в присъствието на Бонд.