Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Картбланш [bg]
Картбланш [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Картбланш [bg]

Электронная книга - «Картбланш [bg]». Краткое содержание книги:

Големият американски автор е избран да напише съвременен роман за най-известния шпионин в света. Майстор в криминалния жанр, Дивър приема предизвикателството и пуска в ход всички оръжия от арсенала си — заплетена интрига, гениален престъпник и оригинална развръзка. ХХI в. — шпионажът вече не е същият. Целите са различни, честта е забравена и винаги става въпрос за много пари. Разшифрован сигнал за операция под кодово име Инцидент 20 хвърля в ужас разузнавателните служби. Мистериозна организация планира мащабен удар, който ще накърни интересите на няколко държави. Само на един агент може да се има пълно доверие — Джеймс Бонд. Той получава картбланш да идентифицира врага и да разплете конспирацията — с всички средства и на всяка цена. От Европа през Дубай до Южна Африка, мисията на агент 007 е осеяна с капани от международни интриги, корупция и изкушения. Професионализмът и моралът на Бонд са поставени на върховно изпитание. Трилър от висока класа, КАРТБЛАНШ поставя нови стандарти в шпионския роман.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 153
Перейти на страницу:

— Бонд ли ще бъде диригентът на оркестъра?

Загатнатата заплаха във въпроса беше, че ако 007 остане в Южна Африка, не зачитайки заповедите на Адмирала, сър Андрю ще престане да подкрепя Бонд, М. и ГМР.

Иронията, че е дал картбланш на агент като 007, беше в това, че той трябваше да я използва и да действа както намери за добре, а това понякога означаваше, че Бонд няма да свири в унисон с другите музиканти от оркестъра. Не може да имаш всичко — помисли си М.

— Както казах, ще развъртя телефоните — повтори той.

— Добре. Е, ние ще тръгваме.

Те излязоха, а М. стана и отиде на балкона, където забеляза полицай от отдел „Специална защита“, въоръжен с автомат. Човекът го погледна, кимна и продължи да оглежда улицата на десетина метра долу.

— Всичко спокойно ли е? — попита Адмирала.

— Да, сър.

М. се усамоти в отсрещния ъгъл на балкона, запали пура и вдъхна дълбоко дима. Улиците бяха зловещо тихи. Барикадите не бяха обичайните тръбни метални заграждения, каквито има пред Парламента, а циментови блокове, високи метър и двайсет и достатъчно солидни, за да спрат бързо движеща се кола. По тротоарите патрулираха въоръжени пазачи и М. съзря неколцина снайперисти по покривите на съседните сгради. Той разсеяно се загледа в Ричмънд Терас и Виктория Ембанкмънт, а след това извади мобилния си телефон и се обади на Мънипени.

Тя отговори след първото позвъняване:

— Да, сър?

— Искам да говоря с главния координатор.

— Той отиде в столовата. Ще ви свържа.

Докато чакаше, М. присви очи и прегракнало се засмя. На кръстовището близо до барикадата имаше голям камион и няколко мъже изсипваха контейнери с боклук в него. Те бяха служители на „Зелена инициатива“, фирмата на Северан Хидт. Адмирала осъзна, че ги гледа от няколко минути, но всъщност не ги вижда. Бяха незабележими.

— Танър, сър.

Боклукчиите изчезнаха от мислите на М. Той извади пурата от устата си и рече:

— Бил, трябва да поговорим за 007.

Петдесета глава

Воден от сателитната навигация, Бонд шофираше през центъра на Кейптаун, покрай магазини и жилища. Озова се в район с малки, ярко боядисани къщи в синьо, розово, червено и жълто, сгушени под Сигнал Хил. Тесните улици бяха предимно калдъръмени и му напомниха за селата на Карибите, с тази разлика, че много домове бяха украсени с изящни арабски мотиви. Бонд мина покрай притихнала джамия.

Беше шест и половина в хладната вечер в четвъртък и той пътуваше към дома на Бхека Джордан.

Приятел или враг…

Преведе колата по неравните улици и спря близо до долището ѝ. Тя го посрещна на вратата и го поздрави с кимане, без да се усмихне. Беше съблякла служебното си облекло и носеше сини джинси и тесен тъмночервен пуловер. Лъскавите ѝ черни коси бяха разпуснати и Бонд бе завладян от уханието на люляк от шампоана ѝ.

— Интересен район — отбеляза той. — Хубав.

— Нарича се Бо Каап. По-рано беше много беден и населен предимно с мюсюлмани. Преместих се тук с… един човек преди няколко години. Тогава кварталът беше по-беден. Постепенно става много луксозен. Едно време навън бяха паркирани само велосипеди, сега са тойоти, но скоро ще бъдат мерцедеси. Това обаче не ми харесва. Предпочитам го такъв, какъвто беше. Но тук е домът ми. Пък и сестрите ми и аз се редуваме да взимаме угого да живее при нас и те са наблизо, затова е удобно.

— Угого? — попита Бонд.

— Означава „баба“. Майката на майка ни. Родителите ни живеят в Питермарицбург в провинция Квазулу Натал, на изток оттук.

Бонд си спомни старата карта в кабинета ѝ.

— Грижим се за угого. Такъв е обичаят на зулусите.

Бхека Джордан не го покани да влезе, затова Бонд ѝ разказа за пътуването си до „Зелена инициатива“ на верандата.

— Искам да проявят филмчето в това нещо. — Той ѝ даде инхалатора. — Осеммилиметрово е. Чувствителността му към светлината е хиляда и двеста. Можеш ли да го направиш?

— Аз? Защо не партньорът ти от МИ6? — язвително попита тя.

Бонд не изпита потребност да защитава Грегъри Лам.

— Имам му доверие, но той нападна минибара ми и изпи питиета на стойност двеста ранда. Предпочитам да го направи някой с бистра глава. Промиването на филм може да се окаже сложна работа.

— Ще се погрижа.

— Тази вечер в града ще дойдат партньори на Хидт. Утре сутринта ще има среща в завода. Бонд се замисли за думите на Дън. Ще пристигнат в седем. Можеш ли да разбереш имената им?

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 153
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)