Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

— Ние ли? — изненада се Линда.

— Да.

Полицайката обясни как наблюденията, които бяха споделили с нея — най-вече за реакцията на Пел, когато някой му се присмее, и за дегизировките — са й помогнали да предвиди плановете му.

Ребека поклати глава:

— Обаче, доколкото забелязах, пак ви се измъкна.

Сам се смути от жлъчната забележка на приятелката си. Удивляваше се с каква лекота някои хора критикуват или обиждат, дори без определена цел.

— Така е — призна Данс, като гледаше по-високата жена в очите. — Не стигнахме навреме.

— Според новините Рейнолдс се е опитал сам да го залови.

— Така е — потвърди Келъг.

— Значи може би това е причината Пел да се измъкне.

Данс спокойно гледаше Ребека в очите. Сам й завидя за тази способност. Съпругът й често казваше: „Хей, какво има? Погледни ме.“ Изглеждаше, че осемгодишният й син бе единственият човек на света, когото можеше да погледна в очите. Полицайката отговори на коментара на Ребека:

— Възможно е, но Пел е бил пред входната му врата с пистолет в ръка. Той не е имал друг изход.

Ребека сви рамене:

— Въпреки това той е само един, а вие сте толкова много.

— Стига и ти — намеси се Линда. — Не виждаш ли, че се стараят? Пък и познаваш Даниел. Предвижда всичко, не е толкова лесно да го надхитриш.

Агентът от ФБР се намеси:

— Не, Ребека е права. Трябва да се постараем повече. Той ни разиграва. Но обещавам, че ще го заловим.

Келъг хвърли поглед на Данс и Саманта си помисли: „По дяволите, той си пада по нея.“ Изразът беше от една от стотиците стари книги, която бе чела като момиче. „Ами полицайката? Хъм, може би.“ Сам не можеше да каже. Реши обаче да не си губи времето, като разсъждава за чувствата на двама души, които познаваше едва от вчера. Те бяха част от света, от който искаше да избяга колкото се може по-скоро.

Ребека смекчи тона:

— Е, щом последния път почти успяхме да го хванем, следващия може би ще ви помогнем да стигнете пет минути по-рано.

Катрин кимна:

— Благодарна съм ви за това. За всичко. Наистина сме ви много благодарни. Сега, има две неща. За да се почувствате по-сигурни, сложихме още един полицай отвън. Няма причина да очакваме, че Пел знае за вас, но реших, че няма да навреди.

— Нямам нищо против — отговори Ребека.

Полицайката погледна часовника си. Беше 23.15.

— Предлагам да приключваме за днес. Ако обаче се сетите нещо важно за Пел и искате да поговорим, мога да дойда за двайсет минути. Иначе ще се видим утре сутринта. Сигурно сте уморени.

— Да, така се получава при срещите със стари познати — отбеляза Саманта.

* * *

Джени спря зад мотела „Сий Вю“ и изключи двигателя. Даниел Пел остана на седалката. Чувстваше се като смазан и всичко му изглеждаше свръхестествено — светлите ореоли около лампите в мъглата, ленивият плисък на вълните на плажа на Асиломар.

Като паралелен свят от някой извратен филм, каквито затворниците в „Капитола“ гледаха и после коментираха с месеци.

И всичко това заради странната случка пред дома на прокурора.

— Добре ли си, мили?

Той не отговори.

— Не харесвам, когато си тъжен. — Джени постави ръка на бедрото му. — Съжалявам, че не се получи, както искаше.

Той се замисли за онзи момент преди осем години на процеса за убийството на Кройтън, когато бе обърнал сините си очи — сини като лед — към Джеймс Рейнолдс и се опита да го сплаши, да го разконцентрира. Но прокурорът просто му се изсмя. После се обърна към съдебните заседатели и им намигна.

Те също се разсмяха.

Всичките му усилия отидоха на вятъра. Магията се развали. Пел беше убеден, че с волята си може да си издейства оправдателна присъда, да накара съдебните заседатели да повярват, че Джими Нюберг е убиецът, а Пел — жертва, че е направил всичко за самозащита.

Рейнолдс се изсмя, сякаш Пел бе непослушно дете, което прави гримаси пред възрастните.

Нарече го „Сина на Менсън“…

„Победи ме!“

Това беше непростим грях. Не това, че водеше обвинението — не, много хора участваха в този процес. А това, че го победи психически. Управляваше го като марионетка, а после му се присмя.

Не след дълго председателят на съдебните заседатели прочете присъдата. Лелеяният му връх, свободата, независимостта, Семейството — всичко се стопи пред очите му. Изчезна. Животът му бе провален заради този присмех.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?