Тръстиковият път [bg]

Странна вечер. На изток и юг небето беше черно като мастило, но из облаците над нас се разливаше болнава жълтеникава светлина. В далечината виждах тревистия насип на дигата, дъбовете около къщичката на Кони Дезотел и вълните, плискащи по зеления бряг. Лодка, вързана за малкото кейче, се блъскаше в една от колоните. Хелън седеше приведена напред и държеше пушката настрани, за да я предпази от пръските.

Изключих двигателя, изчаках да минем по инерция плитчините, после забих веслото в дъното и изкарах носа на брега.

Лампите в къщата светеха и свиреше радио. През мрежата на един от прозорците мина нечия сянка. Хелън скочи в плитката вода, пристъпи до вързаната лодка и опипа двигателя.

— Още е топъл — каза тя, докато се връщаше към мен, стиснала пушката с две ръце. Огледа къщата. Единият й клепач леко потрепваше.

— Да викаме ли подкрепление? — попитах аз.

— Не ми допада идеята.

— Ти решаваш, Хелън.

Хелън се замисли.

— Майната му — рече накрая тя и зареди пушката.

Но усещах, че е напрегната. Досега бе застреляла трима престъпници, само че и трите случая бяха станали при самозащита.

Изкачихме се нагоре в сянката на старите дъбове. Въздухът беше студен и изпълнен с горчивия есенен мирис на наводнена гора. Залезът хвърляше по прозорците златист блясък. Извадих пистолета, после се изкачихме по стъпалата и застанахме от двете страни на входа.

— Ние сме служители от шерифското управление на Иберия, мис Дезотел — извиках аз. — Моля, излезте на верандата.

Никакъв отговор. Някъде вътре шуртеше душ. Бутнах мрежестата врата, двамата прекрачихме в къщата, прекосихме малкия хол и надникнахме към кухнята и задната веранда. После Хелън тръгна по коридора към спалнята. Видях я как спря и вдигна пушката към тавана.

— Ела насам, Дейв — каза тя. — И внимавай къде стъпваш.

Джони Ремета лежеше върху белия килим само по слипове. По гърдите, бузата и ръката му зееха пет огнестрелни рани. В ъгъла бе подпряна карабина „Ремингтън“. Същата, която носеше, когато за пръв път дойде при мен на кея. Не беше умрял веднага. По стените, пода и завивките на леглото се тъмнееха кървави пръски, а падайки, бе смъкнал завесата пред вратата, водеща към малко балконче.

През отворената врата видях на балкона дървена маса и на нея бутилка вино, поднос със сандвичи, кутия цигари с филтър, златната запалка на Кони и автоматичен пистолет „Глок“, сложен върху голяма кутия домакински кибрит. Гилзите бяха алуминиеви, за многократна употреба, и лъщяха по балкона като едри сребърни зъби.

Чух как в банята изскърца кранче, после шумът на душа заглъхна. Хелън бутна вратата и я видях как оглежда някого вътре от глава до пети.

— Облечете се и елате насам, госпожо — нареди тя.