Тръстиковият път [bg]

Той наведе глава и отметна косата си назад.

— Вече бях. В неделя. Откарах Пейшън. Бяха разрешили на Лети да вечеря с близките си.

Бялото на очите му бе пожълтяло като от хепатит. Чаках го да продължи. Клит вдигна бирената кутия, но тя се оказа празна.

— Трябва ми уиски — каза той.

— Вземи си — отвърнах аз.

Той стана и едва не се препъна в пушката. Неволно понечи да ми я подаде, после се ухили замаяно и мина с нея зад бара.

— На горната лавица — посочих аз. — Долу си изпочупил всичко.

Той придърпа стол. Подпря пушката до металната мивка и се покатери. Посегнах през бара, грабнах пушката за цевта и я дръпнах към себе си. Клит изненадано се озърна през рамо.

— Какви ги вършиш, Дейв?

Пречупих цевта, измъкнах патрона и метнах пушката през счупената витрина.

Хелън нахълта заедно с един полицай и двама помощник-шерифи. Докато Клит слизаше от стола, аз прескочих бара и вкопчих ръце около гърдите му. Усетих мирис на пот и бира, на мазна кожа и засъхнала кръв. Изблъсках го иззад бара, после рухнахме на пода и другите се стовариха върху нас. Макар и пиян, той се оказа чудовищно силен. Хелън притисна врата му с коляно, а ние четиримата едва успяхме да извием ръцете му зад гърба. Но имах чувството, че ако искаше, можеше да отблъсне всички ни като побеснял слон.

Двайсет минути по-късно седях при него в участъка. Ризата му беше раздрана, едната му обувка липсваше, но изглеждаше удивително спокоен.