Лудостта на владетелите [bg]

Съвсем не — защото това е най-краткият ден на измамни надежди в историята. След църковната служба Карлос посещава майка си, при която остава в продължение на два часа. Излизайки от нейните покои, той очевидно е под голямо напрежение — сълзите се стичат по бузите му; с бунта на Карлос е свършено веднъж и завинаги. Сър Уилям Годолфин съобщава: „Дон Фернандо Валенсуела ми пошепна на ухо, че цялото това раздвижване няма да доведе до нищо“ (Sir William Godolphin, Historia Illustrata or The Maxims of the Spanish Court, 1667–1668. London, 1703, p. 148.)

Усилията на краля да се откъсне от полите на майка си пропадат и той отново става изцяло зависим от нейната воля. И не е в състояние да понесе тежестите, с които тя го натоварва. Така Карлос се превръща в отрицателен фактор на своето собствено управление. Той рядко присъства на заседанията на Държавния съвет или издава самостоятелни заповеди. На практика основите на управлението на кралицата майка са бетонирани, независимо че дон Валенсуела отново е на власт, приемайки назначението за главен капитан на Гранада и на практика „първи министър“ на правителството. Макар на пръв поглед всички карти да са в ръцете на дон Валенсуела, жокерът в тестето отново е полубратът на краля, дон Хуан. Група испански грандове настояват за неговото завръщане в страната (личният му подпис под петицията е всъщност единадесетият) и за отстраняването на Валенсуела от власт. На Коледа през 1676 г. непопулярният първи министър търси спасение в кралските апартаменти на Ескориал, но по-късно е арестуван и осъден на смърт.

Завръщането на дон Хуан във властта е посрещнато топло от неговия полубрат, кралят, както и от по-голяма част от грандовете. Изглежда напълно възможно дон Хуан да предприеме реформи в управлението на държавата и дори да започне да обучава своя по-млад полубрат в изпълнение на кралските му задължения. На кралицата майка е наредено да напусне Мадрид и да се установи в замъка на Толедо, Алкасар, а дон Хуан се нагърбва с трудната, ако не и невъзможна, мисия да накара своя полубрат да се заеме по-сериозно с кралските дела. Опитва се да го научи да пише по-грамотно и го кара да се показва пред своите поданици, както и да присъства на заседанията на Кортесите. Дотогава кралят рядко се отдалечава извън близките околности на Мадрид142. Дон Хуан урежда той да замине за Сарагоса — най-дългото от единствените три големи пътешествия, които кралят предприема до края на живота си.

Дон Хуан е добронамерен, съзнателен и в никакъв случай не е лишен от способности. Той е призван да съживи управлението на страната, но звездите сякаш се обръщат срещу него. Народното недоволство избива в яростни нападки, в които на преден план се изтъква недоволството от забавянето на реформите. През 1677 г. жътвата е слаба и настъпва масов глад, хлябът поскъпва и дон Хуан става крайно непопулярен; много райони на Испания са поразени от чумна епидемия; инфлацията достига невиждани размери; войната с французите приключва, но с цената на унизителен за испанците мирен договор, подписан в Нимвеген през 1678 г.

Дон Хуан се стреми от все сърце към провеждането на реформи, но времето не е на негова страна. На всичкото отгоре, когато е в компанията на краля, трябва постоянно да бъде нащрек, за да не би Карлос да реши да се хване отново за полите на майка си. Той иска кралят да посещава заседанията на Кортесите в различните части на кралството — в Арагон, Кастилия, Валенсия и Навара, но освен за пътешествието до Сарагоса, Карлос не желае да напуска двореца. Резиденцията на кралицата майка в Толедо, откъдето тя бомбардира впечатлителния си син с плачевни послания, описващи ужасното отношение към нея, което е принудена да търпи, се превръща постепенно в средище на все повече и повече недоволни от положението в страната грандове. Тогава дон Хуан се разболява — вероятно от остър холецистит, понеже по време на аутопсията след смъртта му откриват два камъка в жлъчния му мехур, единият с размери на орех, другият — на лешник. След двумесечна агония, на 17 септември 1679 г. дон Хуан умира на петдесетгодишна възраст.