![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
— Още е в болницата, но майка му е при него, не се отделя нито за миг от леглото му.
— Ранен ли е?
— Не е.
Вики кимва и се вторачва пред себе си.
— А ти как се чувстваш? — повторно пита Юна.
Тя го поглежда, но не успява да отговори, преди прокурорката да се прокашля.
— Трябва да помоля Юна Лина веднага да напусне стаята — казва тя.
— Вече го направи — отговаря Юна, без да изпуска Вики от поглед.
— Ти нямаш нищо общо с това предварително разследване — повишава тон Сусан.
— Ще ти зададат куп въпроси — обяснява Юна на Вики.
— Искам и ти да присъстваш — тихо казва тя.
— Не мога — искрено отговаря Юна.
Вики прошепва нещо на себе си, след което пак поглежда Сусан Йост.
— Няма да говоря с никого, ако Юна не присъства — заинатява се тя.
— Може да остане, ако си мълчи — отговаря прокурорката.
Юна поглежда Вики и си мисли как да ѝ влезе под кожата.
Две убийства са огромно бреме, за да го носиш в душата си.
Всеки друг на нейната възраст отдавна да се е пречупил, да се е разплакал и да си е признали всичко, ала Вики е спокойна и невъзмутима. Тя не допуска истински никого до себе си. Създава краткосрочни съюзи, ала остава скрита и запазва контрол над положението.
— Вики Бенет — подзема прокурорката с усмивка. — И така, казвам се Сусан и аз ще разговарям с теб, но преди да започнем, искам да ти кажа, че ще запиша всичко, което се казва, за да можем да си го припомним по-късно… и за да не ми се налага да изпиша куп хартия, което е чудесно, защото си падам мързелива…
Вики не я поглежда и изобщо не реагира на думите ѝ. Сусан прави пауза и без да сваля усмивката от лицето си, уточнява времето, датата и имената на присъстващите.
— Обикновено правим така, преди да започнем — обяснява тя.
— Разбра ли всъщност кои сме ние? — пита другата жена. — Аз съм Сигне Риделман, твоят юридически повереник.
— Сигне е тук, за да ти помогне — разяснява прокурорката. — Знаеш ли какво е юридически повереник?
Вики кимва почти незабележимо.
— Необходим ми е отговор — търпеливо казва Сигне.
— Разбирам — отговаря Вики с нисък глас и внезапно се ухилва като тиква.
— Какво е толкова забавно? — пита прокурорката.
— Ето това — казва Вики, като бавно измъква тясната тръбичка от свивката на лакътя си и просто гледа тъмната кръв, която се стича по бледата ѝ ръка.
131
Слабото стържене от една птица, която се приземява на перваза на прозореца, се чува ясно в тишината. Неоновата лампа в арматурата на тавана слабо жужи в болничната стая.
— Ще те помоля да ми разкажеш за някои ситуации — започва разпита Сусан Йост. — И искам да се придържаш към истината.
— И само истината — прошепва Вики със сведен поглед.
— Преди девет дни… си излязла от стаята си в „Биргитагорден“ посред нощ — подзема прокурорката, — спомняш ли си?
— Не съм броила дните — беззвучно промълвява момичето.
— Но помниш, че си напуснала „Биргитагорден“ посред нощ?
— Да.
— Защо? — пита Сусан Йост. — Защо напусна „Биргитагорден“ посред нощ?
Вики бавно издърпва един висящ конец от превръзката около ръката си.
— Правила ли си го преди? — пита Сусан.
— Какво?
— Да напуснеш дома посред нощ?
— Не — отвръща Вики с досада.
— Защо го направи този път?
Когато прокурорката не получава отговор, тя само се усмихва търпеливо, след което пита със смекчен тон:
— Защо беше будна посред нощ?
— Не помня.
— Ако се върнем още няколко часа назад във времето — спомняш ли си какво се случи тогава? Всички са отишли да си легнат, а ти си останала будна — какво правеше тогава?
— Нищо.
— Не си правила нищо, докато внезапно не си напуснала „Биргитагорден“ посред нощ — не ти ли звучи малко странно?
— Не.
Вики гледа втренчено през прозореца. Над покривите духа вятър и слънцето е засенчено от носещи се по небето облаци.
— Сега искам да разкажеш защо напусна „Биргитагорден“ — настоява Сусан с нараснала сериозност в гласа. — Защото няма да съм доволна, докато не ми разкажеш какво се случи. Разбираш ли ме?
— Не знам какво искаш да кажа — отговаря Вики ниско.
— Може да ти е трудно, но въпреки това трябва да ми разкажеш.
Момичето поглежда към тавана и устните му се мърдат, сякаш търси думи, преди да изрече с учуден тон:
— Аз убих…
Замлъква и подръпва тръбичката на системата на ръката си.
— Продължавай — подканя я Сусан с напрегнат глас.
Вики навлажнява устни и поклаща глава.