Три [bg]

— Никакви игри няма да играя повече — казва Кевин.

— Напротив, ще играеш. Ще играеш или ще започна да режа мама по пръстче на минута.

Кевин поглежда към вратата, зад която стои старата жена.

— А ако това не е достатъчно да те мотивира, ще продължа с твоите пръсти. Все още ли сме надъхани и наперени?

Кевин го гледа. Поне не плаче и не хленчи като старата вещица.

— Признай си, Кевин. Ти дойде тук с намерението да убиваш. Убий, убий, убий. Това е още едно нещо, по което си приличаме. — Слейтър свива рамене. — Вярно, че обектът на жаждата ти за кръв съм аз, но инстинктът е все същият. Повечето хора са убийци по рождение, но аз не съм те довел тук, за да ти изнасям лекции. Доведох те да убиваш. И ще изпълня желанието ти. Ти дойде да убиеш мен, но това не ми допада особено, затова реших мъничко да попроменя нещата.

Кевин дори не мигва.

— Едната вече е при нас, но ни трябва и другата. — Слейтър поглежда към стената, към колажа от снимки. Едно от нещата, които толкова мрази у нея, е красотата й. Затова държи снимките покрити. До девет часа тя вече ще бъде мъртва.

— Убий ме — казва Кевин. — Мразя те. — Той изрича последните думи с такова презрение, че Слейтър леко изтръпва от шока.

Но той не го показва външно. Излъчва гняв и омраза, но не и шок, защото шокът е признак на слабост.

— Колко смело. Колко благородно. Как бих могъл да откажа на една толкова искрена молба? Считай се вече за мъртъв. Всички ще умрем; но ти ще бъдеш живата смърт, докато не ритнеш топа. Междувременно трябва да примамим тук и втората ни жертва. Тя ще долети, за да те спаси. Нейният рицар е в опасност.

— Презирам те.

— Ще ми помогнеш или мама ще започне да пищи! — казва Слейтър.

Кевин го поглежда продължително, след което бавно затваря очи.

— Само едно обаждане, Кевин. И аз бих могъл да го направя, но много ми се иска тя да чуе твоя глас.

Кевин поклаща глава и се кани да каже нещо, но Слейтър не иска да го чува. Той пристъпва напред и удря главата на Кевин с дръжката на пистолета.

— Ще я убия, малко перверзно копеле!

По лицето на Кевин започва да се стича кръв. Това възбужда Слейтър.

Лицето на Кевин се набръчква и той започва да плаче. Така е много по-добре. Той бавно се отпуска на колене и за пръв път, откакто обектът на отмъщението му е влязъл в стаята, Слейтър знае, че ще спечели.