Три [bg]

Кевин го гледаше вцепенен.

— Това… Това не е възможно.

— Всъщност е. Затова ще се получи. Нали не смяташ, че бих се захванал с нещо невероятно?

— Как може аз да съм ти?

— Множествено личностно разстройство. МЛР. Ти си аз, без да знаеш, че ти си аз.

Кевин поклати глава.

— Нима си толкова глупав да смяташ, че Дженифър…

— Сам го вярва. — Слейтър се приближи до бюрото и докосна черната кутия, която приличаше на телефонен секретар. Той остави пистолета до нея и Кевин се замисли дали не би успял да го грабне, преди да успее да го вдигне, и да стреля. — Тя намери телефона, от който се обаждам, в джоба ти — за повечето съдебни заседатели това е повече от достатъчно. Но те ще открият и друго. Записите, например. Ще докажат, че моят глас всъщност е твоят глас, променен така, че да звучи като ужасния убиец на име Слейтър. — Слейтър се престори на ужасен и потрепери. — О-о-о-о… страшно, не си ли съгласен?

— Има ужасно много пропуски! Никога няма да се измъкнеш!

— Няма никакви пропуски! — озъби му се Слейтър. После отново се ухили. — Освен това вече се измъквам.

Той вдигна една снимка. Беше фотография на Сам, заснета отдалеч с фотоувеличение.

— Наистина е много хубава — каза той, загледан в образа. След това се пресегна и откъсна големия черен чаршаф, който висеше на стената. Зад него, към бетонената стена бяха прикрепени петдесет или шейсет снимки.

Всичките те бяха на Саманта.

Кевин примигна и пристъпи напред. Слейтър вдигна пистолета.

— Назад.

Снимки на Сам на улицата, в Ню Йорк, в Сакраменто, през прозореца, в спалнята й… Кевин усети как го залива топла вълна.

— Какво правиш?

— Някога исках да я убия. — Слейтър бавно се обърна към Кевин и го погледна с хлътналите си очи. — Но ти го знаеш. Искаше я и затова се опита да ме убиеш.

Устните на Слейтър затрепериха и той задиша плитко и учестено.

— Добре, сега аз ще убия нея. И ще покажа на целия свят кой си ти в действителност, защото не си по-добър от мен. Ти си хубавкото съседче, с което обича да си играе. Но дали това те прави по-добър? Не. — Той изкрещя последната дума и Кевин подскочи.

— Остани известно време с мен и ще видим колко си сладък. — Той се наведе напред и смушка Кевин в гърдите с дулото на пистолета. — Някъде дълбоко в себе си ти не си по-различен от мен. Ако ме беше срещнал, преди да срещнеш Саманта, двамата щяхме да стоим пред прозореца й и да облизваме стъклото. Знам го, защото някога бях точно като теб.

— Това ли е проблемът? — попита настоятелно Кевин. — Ревнив ученик се връща, за да заколи съседчето? Толкова си жалък!