Три [bg]

— Това чудовище никога не е умирало. Смъртта му би изисквала повече от онова, на което е способен Кевин. Смърт на старото „аз“. — Доктор Франсис направи пауза и продължи: — След като Кевин е пораснал, той осъзнал безумието на Белинда, но не е осъзнал двойствената си същност. Все пак се е измъкнал успешно от миналото си, напуснал е дома си и е навлязъл в реалния свят.

— До момента, в който, след три месеца семинария и дискусии по неговата фиксидея, същността на човека, най-накрая Слейтър излиза отново на повърхността — завърши Дженифър.

Професорът вдигна вежди.

— Възможно е.

Като клинична теория това бяха интересни възможности, но Дженифър имаше затруднения с приемането им за реалност. Теориите в науката за човешкия ум изобилстваха, като че ли излизаше нова всеки месец. Но това беше само теория. А времето продължаваше да тече, докато в този момент вероятно истинският Кевин беше на мушката на истинския Слейтър и се молеше отчаяно някой да нахълта през вратата и да го спаси.

— Но защо игра? Защо гатанки?

— Не знам. — Очите на професора блеснаха закачливо. — Може би цялата работа е идея на Кевин.

— Не разбирам.

— Зло, оцеляло самотно в мрака. Това също не е религиозно, между другото. Най-лесният начин да се справиш със злото е да го изкараш под светлината на истината. Да изложиш на показ тайната му. Слънце за вампира. Грехът процъфтява в тъмницата, но плесни го върху масата да го видят всички, и скоро ще посърне. Всъщност това е една от основните критики на Кевин срещу църквата. Че всеки крие своето зло. Пасторите, свещениците, епископите — те предпазват онова, което се борят да унищожат, като го прикриват.