Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
Нали обичал сеирите, Настрадин Ходжа, без да губи време, е питка в едната ръка и с тюбетейка, пълна с узрели череши — в другата, тръгнал да обикаля първо факирите, а след това и останалите. Позабавил се при един мургав сух старец с червена черта между веждите — знака на племето му: с наведена глава, индусът тихо и жалостиво свирел на камъшова пищялка, а пред него се полюлявали две змии — сънливо, вяло, изцяло покорни на звуците на неговата пищялка; без да отлепя устни от пискуна, старецът отвел двете змии, всяка поотделно, в две дълбоки кошници с плътни капаци — и чак тогава дал почивка на изтръпналите, си устни; тънките звуци от пискуна се сменили със страшно, гъвкаво шумолене от кошниците, със зловещо, вледеняващо сърцето съскане, което преминавало в злобни свирене. А отгоре се носело биене на барабан: там, на страшна височина, по тънко въже се плъзгал с прът в ръцете дребен човек, гол до кръста, с широки алени шалвари, издути от вятъра; той прикляквал и се извивал, подхвърлял и ловял своя прът, като съумявал едновременно да удря е едната си ръка и малкия барабан, окачен отпред на кръста му; долу бучала тълпата, кълбял се прахоляк, наситен с миризма на пот, оборски тор и лоена трага от механите — а той, сам в небесния простор, другарувал с вятъра, отделен от смъртта само с тънката и неустойчива струна на своето въже.
Наблизо се белеели шатрите на танцьорките; около последната се забелязвало движение и се трупал народ; Настрадин Ходжа забързал натам.
Двама дангалака с катраненочерни плитки до кръста чевръсто изтъркаляли от шатрата плосък тъпан, широк колкото воденичен камък; след това единият от тях, отметнал глава, започнал да надува дълга тясна кратуна — разнесъл семонотонен треперлив звук като жужене на оса. Този старинен кашгарски танц така се и казвал: „Злата оса“. Монотонното жужене на кратуната продължило дълго, ту се усилвало, ту намалявало; изведнъж завесите на шатрата се разтворили — изтичала танцувачката.
Изтичала и се спряла, сякаш уплашена от тълпата, притиснала слабичките си лакти към тялото, разтворила малките си длани настрани. Да имала да нямала седемнайсет години; на нежно-златистото й лице нямало нито червило, нито белило — тя не се нуждаела от тях. Разноцветни коприни — синя, жълта, червена, зелена — обвивали гъвкавата й снага, светели и блестели в полегатите предвечерни лъчи; сливали горещите си жълти цветове, преливали в дъга. Като хвърлила изпод миглите си бързолетен поглед към тълпата с косите си и тесни, влажни горещи очи, танцувачката събула обувките си и без да се засилва, ловко скочила върху тъпана. Той сърдито заръмжал под малките й ходила; зурнаджйята вирнал по-високо гърлото на своята кратуна и почервенял от напъване; кратуната завила гъгниво, заскърцала и зазвъняла; танцьорката направила изплашена физиономия и взела страхливо да се озърта: някъде наблизо се вие оса и иска да я ужили. Злата оса налитала отвсякъде — отстрани, отдолу, отгоре; танцьорката се бранела, поривисто извивала снага и махала с ръце; все по-често и по-разпалено тупкала с малките си пети по тъпана, той й отвръщал с пъргав усилващ се бумтеж и я подгонвал към още по-голяма разпаленост. Слети в едно, те се подтиквали един друг; танцьорката се мъчела да се изплъзне от осата, падала на колене и отново ставала, търсела лютата оса в гънките на дрехите си, а пъстрите коприни се размотавали, и размотавали, падали върху тъпана и вече едва покривали стройното й тяло. Когато се съблякла до кръста, разлютената оса изневиделица я нападнала отдолу; танцьорката изпискала, завъртяла се като пумпал върху кънтящия обезумял тъпан, около нея се вдигнала цветна вихрушка, последната розова коприна паднала и тя останала пред тълпата гола-голеничка. И изведнъж цялата се затресла от главата до краката, извила се и отметнала глава, силен гърч пронизал цялото й тяло: осата все пак я ужилила!… Тълпата я изпратила с възхитен алчен рев, тя се шмугнала в шатрата; и веднага след нея към шатрата тръгнал някакъв персийски търговец — угоен, късокрак, с черна брада, с кръгло шкембе и с мазни, сладникаво-сънени изпъкнали очи.