Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Кучка! — изруга той и повтори обидата на френски. После вдигна кристален юмрук, който Ставрос му беше поръчал за подарък, и така го стисна в ръката си, че щеше да го направи на сол, ако това беше обикновен кристал. Беше толкова ядосан, че не можеше да възприеме току-що чутото. Колкото повече си го повтаряше, толкова по-гневен ставаше.
Двегодишното момченце на Кейт Донован е било отвлечено, а той е негов баща!
Бащинството му беше безспорно доказано с ДНК пробата от досието му!
Тази жена нямаше елементарното приличие да му съобщи, че има син!
Тази жена отглеждаше неговия син, както бе отгледан самият той — без да знае кой е баща му!
Някъде в Чикаго едно момченце — неговото собствено дете — беше в опасност!
Яростта му премина всякакви граници! Мичъл погледна великолепния кристал в ръката си и в изблик на гняв го метна през стаята точно когато Софи отваряше вратата. Клер инстинктивно вдигна ръце, за да предпази главата си, ала Софи се закова на място от изумление, когато петкилограмовият юмрук прелетя покрай нея, удари се в стената и се пръсна на парчета по пода.
— Проблем ли има, господин Уайът? — попита тя, когато Мичъл скочи от стола си и се спусна към нея.
— Приличам ли ти на човек без проблеми? — отвърна той и започна да й крещи нареждания. — Заминавам за Чикаго. Обади се незабавно на Кали да ме чака долу, защото тръгвам с него. Открий пилотите ми и им предай, че излитаме след час. Звънни на Пиърсън и Ливинсън в Чикаго и им кажи да очакват обаждане от мен до петнайсет минути.
— Сър, в момента самолетът е на сервизен преглед. Не може да лети поне до утре.
— Тогава резервирай два билета за първия директен полет до Чикаго.
— Ако няма места в първа класа?
— Взимай каквото има — отвърна Мичъл и тръгна към вратата.
— Довечера след пиесата сте на вечеря с Кира Дънхил, Пий и Майкъл Валенте и Зак и Джули Бенедикт.
— Предупреди ги, че имам спешен ангажимент и не мога да присъствам.
— Господин Уайът?
Мичъл се обърна с явно нетърпение.
— Това е бродуейският дебют на госпожица Дънхил.
— Благодаря, че ме подсети. Изпрати й много цветя.
— Цветя? За пропускането на дебюта й?
— Права си. Вероятно случаят е подходящ за колие. Моля те, избери нещо и й го прати. — Мичъл бутна вратата.
— Сър? — извика тя, но шефът й изчезна в коридора. — Колко да похарча?
Не последва отговор. Мичъл беше заминал.
Четирийсет и шеста глава
Кейт крачеше напред-назад из всекидневната и гледаше как стенният часовник отброява минутите, които минаваха без отговор от Мичъл. Голямата стрелка описа седемдесет и пет пълни кръга, седемдесет и пет мъчителни минути бяха изминали без вест от безсърдечния мъж, когото някога мислеше, че обича.
Чичо й, отец Донован, беше дошъл незабавно след обаждането на Марджъри и сега седеше безпомощно на един диван с наведена глава, очаквайки позвъняването на телефона. Ръцете му бяха сключени за молитва. Той се молеше за обаждането на Мичъл.
Грей Елиът седеше на една от табуретките пред бар плота, който разделяше всекидневната от кухненския бокс. Той беше най-новият приятел на Дани и бе решен да направи всичко за безопасното му завръщане. Ако можеше да се съди по мрачното му изражение, той фантазираше как открива Мичъл, обвинява го в липса на човечност и го хвърля в затвора.
Макнийл стоеше край прозореца с изглед към улицата пред ресторанта, където полицейски коли със святкащи лампи бяха паркирани под всевъзможни ъгли. Тротоарът беше претъпкан с репортери, загрижени граждани и любопитни, които се надяваха да получат някаква информация. Кейт не беше сигурна какво се върти в главата на Макнийл, но той беше вперил поглед в мобилния си телефон и сякаш го заклинаше да звънне. Вероятно се надяваше на съвет, на следа, която да изпрати всички тези коли с виещи сирени към спасението на Дани.
Холи беше зарязала конференцията на ветеринарите в Мауи и летеше към Чикаго. В една от долните трапезарии беше сформиран ударен отряд и резултатите от общонационалното издирване започваха да пристигат по специално инсталираните телефонни линии. Кейт беше затворила ресторанта няколко минути след вестта за отвличането на Дани, но повечето служители не се бяха разотишли, а образуваха тихо бдение за синеокото момченце, чиято сияйна усмивка отдавна бе покорила сърцата им.
Кейт знаеше, че Чилдрис е някъде наблизо, навярно в трапезарията при ударния отряд.
Мобилният телефон на Макнийл иззвъня пронизително и детективът рязко го постави до ухото си. Действието му бе толкова светкавично, че чак изглеждаше нереално. Само мит по-късно той се обърна и огледа всички.