Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Има искане за откуп. От „Бърза помощ“ са открили бележката, напъхана в роклята на Моли Майлс. Похитителите пишат, че ще се обадят тук в осем часа с допълнителни инструкции.
Кейт се отпусна на дивана и остави мъжете да водят разговора. Смътно осъзнаваше, че слухът за отвличането се е разпространил и на вратата се тълпят разтревожени лица.
— Отлично — отвърна прокурорът.
— Отлично ли? — сковано повтори тя, мъчейки се да го разбере. Надеждата отново се събуди в нея.
— Отвличанията за откуп традиционно са с много по-добър изход от другите — обясни Грей и спря погледа си на Макнийл. — С какво се отличава бележката?
— Очевидно с нищо забележително, но вече изпратих един полицай незабавно да я занесе на експертите. Засега знам, че е принтирана от компютър върху бяла хартия. — Той погледна към Чилдрис: — Върви да задействаш процедурата по общонационално издирване. А ти — обърна се той към Марджъри, — ако обичаш дай снимката на детектив Чилдрис.
Тя даде снимката, отри ръце в полата си, обърна се и тръгна към кухнята.
— Ще приготвя кафе — извика.
— Добра идея — съгласи се Грей и изгледа Макнийл, който настигна Марджъри пред кухненската врата.
Кейт видя как детективът й зададе някакъв въпрос, при което Марджъри кимна и на свой ред го попита нещо. Отговорът на Макнийл я накара да затисне уста с ръка, сякаш за да сподави писъка си.
— Какво има? — извика Кейт и се надигна от дивана, когато счетоводителката отиде в спалнята на Дани.
Грей положи ръка на рамото й и я накара да седне.
— Трябва да вземем ДНК проба на Дани от гребена му или от четката му за зъби.
— Защо? — попита Кейт, която не можеше да разсъждава ясно.
— След като обявим момченцето ти за общонационално издирване, от цялата страна ще завалят обаждания за деца, които отговарят на описанието на Дани. Ако разполагаме със сравнителни образци за изследване, ще си спестим много фалшиви тревоги.
В сърцето си Кейт знаеше, че за настояването на Грей има друга, по-страшна причина, но мисълта й отказваше да я приеме. Следващите думи на прокурора й подействаха като студен душ.
— Исканият откуп е в размер на десет милиона долара, които трябва да са готови до девет часа вечерта.
— Десет милиона долара? — Тя зяпна от изненада. — Но аз нямам толкова пари! Бих могла да събера два милиона с една малка отсрочка за заем и…
— Похитителите няма да ти дадат никаква отсрочка.
Започна да й се гади и тя хукна към банята.
Грей я наблюдаваше, когато се върна след няколко минути. Лицето й беше бледо като на смъртник, ръцете й бяха притиснати към корема. Кейт спря насред стаята и се огледа.
— Все очаквам Дани да изскочи от кухнята или от спалнята — прошепна тя и погледна Грей. Зелените й очи плуваха в сълзи. — Искам си детенцето. Искам да видя усмивката му. Об-бещай, че ще ми го върнеш. Моля те, обещай ми.
— Да си поговорим за парите…
— Нямам ги! — извика тя. — Къде беше, когато говорех? Не мога да събера десет милиона долара. И два милиона не знам дали ще събера, но ще опитам. — Внезапно обзета от трескава припряност, Кейт се втурна към телефона до леглото. — Ще се обадя на банкера си…
— Не, няма — отсече Грей. — Ще се обадиш на бащата на Дани.
Тя набърчи чело, сякаш не разбираше какво й се казва.
— Сигурна ли си, че Мичъл Уайът е бащата на Дани?
— Дали съм сигурна… — Тя зяпна от възмущение и гневно го погледна с насълзени очи. — Разбира се, че съм сигурна.
— Тогава му се обади.
Кейт усети, че сърцето й ще се пръсне.
— Мислиш ли, че ако знаех как да се свържа с него и ако той действително приемеше обаждането ми щеше да ми повярва и да дойде с парите?
— Имаш ли друг избор?
— Това не е избор. Това дори не е шанс.
— Повтарям, имаш ли друга надежда да събереш парите?
Тя се втренчи в него. Не можеше да помръдне от усещането за вцепеняващ ужас, болка и безпомощност. Мисълта, че всяко действие — независимо колко е безплодно — е начин да помогне на Дани, бавно започна да си пробива път. За няколко секунди взе твърдо решение и отчаяно се хвърли в битката. Бързо отиде до дивана, грабна телефона и се спря.
— Нямам представа как да се свържа с него. — Тя погледна Грей. — А ти?
— Имам цял набор от адреси и телефонни номера, но докато го намерим, може да минат часове. Мичъл има близки приятели в Чикаго — Мат Фарел и Мередит Банкрофт. Мат Фарел оглавява „Интеркорп“. Той сигурно може да ни помогне.
Кейт прехапа устни и набра „Справки“ за телефонния номер на „Интеркорп“. Надраска го на едно листче и подаде слушалката на Грей.
— Ще говоря с него, но първо трябва да го убедиш да ме изслуша.