Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Трябва да си тръгна, преди да се е върнал, Мари! Моля те, помогни ми да избягам. Нямаш представа колко силно ме нарани, какви ужасни неща ми наприказва! Ако не изчезна незабавно, той… той отново ще ми стори същото.
Сините очи на прислужницата със съчувствие се спряха върху момичето.
— Негова светлост няма желание да влиза в тази стая отново — поклати глава Мари. — Нито пък смята да ви задържа. Лично той ми нареди да се погрижа за вас. Каретата вече ви очаква. Когато се облечете, ще ви отведа долу.
Клейтън стоеше скрит зад завесите на една от стаите на втория етаж, за да види за последен път Уитни. Вятърът огъваше дърветата и клоните им сякаш въздишаха и стенеха. Тя излезе — беше пребледняла и разстроена. Когато стигна до последното стъпало, Уитни спря и за миг Клейтън помисли, че тя ще се обърне и ще погледне към него. Той отчаяно опря длани на стъклото. Сякаш усещайки, че Клейтън я наблюдава, Уитни вдигна глава, отметна косата си и с твърда стъпка се отправи към каретата.
Стъклото се пропука под силния натиск и по пръстите на Клейтън изби кръв.
— Сигурно ще получите отравяне на кръвта! — със странно задоволство предсказа Мари, застанала на прага.
— За нещастие това едва ли ще се случи — отвърна господарят й.
Уитни се сви в дъното на каретата, разкъсвана от срам, гняв и мъка. Искаше й се да е мъртва, не, искаше той да е мъртъв! Предишната нощ беше само началото на кошмара. Майкъл Арчибалд най-вероятно щеше да принуди Емили да изпрати приятелката си у дома, нямаше да е съгласен жена, чиято почтеност беше под въпрос, да общува със съпругата му. Дори Уитни да го убедеше, че Клейтън я е принудил да прекара нощта с него, това нямаше да промени фактите — обществото щеше да я заклейми.
По-разумно беше да измисли някакво правдоподобно обяснение за отсъствието си, в противен случай щеше да бъде лишена от компанията на най-добрата си приятелка и да прекара живота си в срам и самота.
След около час историята, която щеше да представи прел Майкъл и Емили, беше готова. Звучеше леко неправдоподобно, но можеше да мине, ако семейство Арчибалд не задаваха въпроси. Поуспокои се, но чувството за самота и уязвимост се изостри. Нямаше нито един човек на този свят, на когото би могла да се довери, да излее мъката си.
Би могла да пише на леля си и да я помоли да дойде в Лондон, но каква полза? Единственото, което лейди Ан би могла да направи, беше да настоява Клейтън незабавно да се ожени за племенницата й. Какво наказание за него, с мрачно задоволство си рече тя. Херцогът щеше да получи онова, към което толкова упорито се беше стремил, а тя щеше да се сдобие със съпруг, когото да мрази до края на дните си. Ако Уитни откажеше да се омъжи за Клейтън, леля й щеше да се обърне към чичо Едуард за съвет. Той най-вероятно щеше да предизвика негодника на дуел, а подобна развръзка на всяка цена трябваше да бъде избегната. Първо, дуелите бяха забранени и второ, Уитни беше сигурна, че убитият щеше да е чичо й.
Имаше и трета алтернатива — чичо й да се обърне към правосъдието, но един процес би означавал публичен скандал.
Щеше да измисли нещо, повтори си упорито тя. Следващия път, когато този дявол се приближеше до нея, щеше да го посрещне подготвена. Да се доближи до нея? По-скоро би го убила, отколкото да му позволи да я докосне.
Слугите в дома на лорд Арчибалд я посрещнаха с укорителни погледи. Уитни вървеше към стаята си с гордо вдигната глава. Когато затвори вратата зад гърба си, тя се облегна на нея. Трепереше и се страхуваше, че всеки момент ще избухне в ридания. Само след миг Клариса влетя в стаята и започна да рови из чекмеджетата. До слуха на Уитни достигаха думи като „безсрамни постъпки“ и „помия, изляна върху семейната чест“.
Тя скри притеснението си зад маската на каменно безразличие, съблече омразната сатенена рокля и я запрати пода. После облече халата си под критичния поглед на Клариса, която подозрително оглеждаше голото тяло на господарката си.
— Бедната ти майка сигурно се е преобърнала в гроба си! — заяви прислужницата и сложи войнствено ръце на кръста.
— Не говори глупости! — сряза я Уитни. — Майка ми почива в мир, защото много добре знае, че не съм направила нищо, от което да се срамувам.
— В такъв случай е много лошо, че слугите в тази къща знаят за това — отвърна камериерката, задъхана от гняв. — Всички говорят зад гърба ти!
Разговорът на Уитни с Емили беше още по-обиден. Приятелката й просто седеше и мълчаливо слушаше съшитата с бели конци история, според която Уитни придружила херцога на някакво друго тържество, а когато нощта напреднала, домакинята, чието име Уитни дори не назова, настояла гостенката й да преспи у тях. Когато свърши, Емили просто кимна с учтиво разбиране, но лицето й изразяваше такава покруса, че вместо това приятелката й би предпочела да понесе най-тежките упреци.