Пиратска целувка
- Автор: Джефрис Сабрина
- Серия: lord trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пиратска целувка». Краткое содержание книги:
Господи, той е толкова умен!
Погледът му се спря върху сребърния медальон, който тя никога не сваляше от врата си, и внезапно желание да узнае всичко за нея се породи в него. Той чукна с пръст по медальона и каза:
— Хубав медальон. Откъде го имаш?
— От майка ми е. — Стеснителна усмивка се прокрадна по устните й. — В него има една къдрица от нейната коса. Знам, че сигурно изглежда глупаво да нося такова нещо, но…
— Съвсем не. Вие с майка ти сигурно сте били много близки, щом го носиш през цялото време. — Той й завидя за това, макар че болката от предателството на неговата майка като че изведнъж бе намаляла.
— Тя много ми липсва. Винаги можех да разчитам на нея, че ще ме изслуша и ще ми даде добър съвет.
Той погледна над главата й към първобитната спалня, в която лежаха, и изведнъж му се прииска тя да беше по-голяма и по-хубава.
— Какво щеше да сметне майка ти за това… за нас?
Сара прокара пръста си надолу по гърдите му.
— Ако щеш вярвай, но мисля, че щеше да го одобри. Мама беше много открит човек и имаше добра преценка за мъжете. Когато се бях влюбила в полковник Тейлър, тя ми каза още от началото, че не е подходящ за мене. Но мисля, че теб щеше да хареса.
Последните й думи го зарадваха, но в гърдите му избухна силна ревност. Значи Сара е била влюбена в някого? Някой друг, освен него? Като я притисна властно към себе си, той попита:
— Кой беше този полковник Тейлър?
Тя наведе глава и изведнъж се почувства неудобно.
— Един мъж, с когото едва не избягах. Моето семейство не го одобряваше.
— Сигурно защото не е бил дук или нещо от този род.
— Не. Защото бяха разбрали, че е търсач на зестра.
Джордан беше разпитвал за него и бе разбрал, че няма нито пени на свое име. Като каза това на втория ми баща, той заплаши, че ще ме лиши от наследство, ако не прекратя връзката си.
Гидиън изтръпна, като си спомни своя баща.
— Само защото човекът не е имал пари, не значи, че не е бил влюбен в теб.
— И аз така си мислех — изненада го тя с отговора си. — Затова отидох при полковник Тейлър и му предложих да избягам с него. Казах му, че за мене няма значение, че ще ме лишат от наследство. — Напрежението в гласа й се засили. — Но явно това е било важно за него. Той ясно подчерта, че нямал средства да издържа съпруга, която не може, както се изрази той, да донесе в брака си нищо, освен красивото си лице.
Гидиън почувства болката в гласа й и неочаквано изпита неудържимо желание да намери полковник Тейлър и да му даде един-два урока с дебел камшик.
— Този мъж явно е бил идиот да изпусне възможността да те има. Слава Богу, че вторият ти баща е открил истинската му същност, преди да е станало много късно.
Тя се сгуши в обятията му.
— Да, слава Богу! — След малко добави съвсем тихо: — Гидиън, а какво ще стане… ако брат ми успее да дойде тук? Казах ти и преди, че той няма да се успокои, докато не ме намери.
Някаква неясна тревога се надигна в него, но той я потисна, като си казваше, че няма за какво да се безпокои.
— Той никога няма да открие Атлантис, не и без някой да го упъти. Дори жителите на Кабо Верде не знаят за това място.
— Но ако го намери — настояваше тя, — ти какво ще направиш?
Той впи поглед в сериозните й очи.
— Няма да му позволя да те отнеме от мене, ако това питаш. Ще се бия с всеки, който направи опит да те вземе. — Нещо от предишното му недоверие надигна грозната си глава и без да иска, той добави с горчивина: — Или може би се надяваш, че графът ще те спаси?
— Не, разбира се! — Нещо като вина се мярна за момент в очите й, но толкова бързо изчезна, че той не беше сигурен дали не си е въобразил. Тя сложи ръка на бузата му и леко го погали. — Когато казах, че искам да се омъжа за тебе, говорех сериозно. И все пак брат ми ми липсва. Бих искала… да му се обадя.
Тези няколко думи се забиха като нож в сърцето му.
— Да, вие, английските аристократки, изглежда, сте много привързани към семействата си.
— Престани вече, Гидиън! — Тя се помръдна леко и сложи глава на гърдите му. — Престани да ме сравняваш с майка си, няма да те оставя, ако това зависи от мен. Казах само, че няма да е лошо да изпратя писмо на брат си, за да го успокоя и да му съобщя, че съм щастливо омъжена за…
— Един пират ли? Той много ще се зарадва на това.
— Бивш пират. — Усмивка разтвори устните й. — Ти поне не си търсач на зестра. Дори не ме пускаш да се върна вкъщи, а камо ли да имаш претенции към моя дял от наследството.
Това го накара да изпита силно чувство за вина.
— Изобщо не споменавай за завръщане вкъщи. Знаеш, че е невъзможно, ще ти зададат много въпроси. Ще се опитат да те накарат да им разкриеш къде се намираме. — Когато тя го погледна обидено, той добави веднага: — Не казвам, че ще го направиш, но ако не им признаеш, може да те задържат, докато успеят да те принудят. А ако не се върнеш тук, аз не мога да тръгна след тебе. В Англия ще ме обесят.