След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Лиза замръзна. Софи също се стегна. Едно беше да представи Едуина на Дженсън, госпожа Мърдок и Лиза, съвсем друго беше да я представи на чужд човек. Въпреки че бе живяла повече от година в Монмартр, въпреки хладнокръвието си Софи добре осъзнаваше, че доброто общество ще свие въпросително вежди пред дъщеря й и пред самата нея.
Но Лиза прекъсна неприятното изчакване.
— О, Софи — прошепна тя с блеснали очи и въпросително изражение.
Софи кимна, Лиза пусна ръката на маркиза и взе Едуина от Рашел.
— Колко е красива!
Софи погледна крадешком маркиза. Гледаше я в ръцете… тя нямаше никакви пръстени. Вдигна спокойно очи към нея. В погледа му не се четеше нищо.
— Мога ли да ви представя дъщеря си? — каза Софи, надявайки се гласът й да звучи по-уверено. — Едуина Жаклин О’Нийл.
Нещо просветна в очите му, може би изненада пред смелостта й, но със сигурност не беше възхищение. Скоро след това Сейнт Клер се оттегли, извинявайки се с неотложна работа. Явно щеше да дойде тази вечер да заведе Лиза на бал.
— Толкова се радвам, че си дойде — каза Лиза зарадвана, когато се оттеглиха в малката уютна приемна, използвана само от семейството. Наблюдаваха Едуина, която си играеше с една дрънкалка на персийския килим. — Балът по случай годежа ми е другата седмица, тогава ще го обявим официално, а и ти сега ще можеш да присъстваш! Нямаше да е същото, Софи, ако не си беше дошла!
— Разбира се, ще присъствам — каза Софи. — Лиза… откога познаваш маркиза?
— Запознахме се през пролетта. — Лиза се усмихваше с грейнали очи. — Софи… почти веднага се влюбих.
Софи можеше да си представи защо. Нима и тя не се бе влюбила в Едуард още в мига, когато го бе видяла за пръв път?
— Нали е прекрасно? — каза Лиза с блеснал поглед. Колко ясно си спомняше Софи какво е да се влюбиш.
— Той е много красив. Двамата сте невероятна двойка.
— Да, все ми го казват. — Усмивката на Лиза потрепна. — Нали си чувала, той вече е бил женен.
— Жена му починала ли е?
— Да, преди време. Поне татко казва така. Маркизът… Джулиан… отказва да говори за това. Аз веднъж подхванах тази тема, а той… той побесня. — Лиза вдигна угрижен поглед към Софи. — Каза, че миналото е мъртво и че никога повече не трябва да го споменавам.
Софи помрачня, уплашена, че маркизът е обичал първата си жена… или че още я обича.
— Може би, след като се ожените, когато се опознаете по-добре, той ще може да говори за нея.
— Разчитам на това — каза Лиза. Отново се усмихна, посегна и взе ръката на Софи. — Стига сме говорили за мене. Разкажи ми за живота в Париж, разкажи ми за Едуина.
Софи кърмеше Едуина, когато Сюзан нахлу в спалнята й.
Беше минало известно време. Рашел се бе оттеглила да поспи малко, уморена от пътуването. Лиза се обличаше за годежния си бал по-късно тази вечер. Софи и Едуина бяха сами. Софи се чувстваше преуморена и на ръба на силите си. Някак необичайно беше за нея да вижда дъщеря си тук, в дома, където беше израснала, в спалнята, където бе спала още от деветгодишна. Изглеждаше нередно. Сякаш нещо липсваше. И в действителност беше така. Софи не беше в собствения си дом, а в дома на родителите си.
Неотдавнашното предложение на Едуард премина като светкавица през мисълта й.
— Софи! — извика Сюзан.
Софи замръзна, обърна се и погледна майка си, която я гледаше с широко отворени очи, сякаш никога преди не бе виждала жена да кърми бебе.
— Мамо.
— Не мога да повярвам! Какво правиш? — Сюзан не помръдна, сякаш я беше страх да се приближи.
— Едуина е гладна. Давам й да яде. След малко ще я сложа да спи.
— Не! — извика Сюзан. — О, господи! Как можа да доведеш детето тук? Да не си луда?
Софи се напрегна.
— Мамо, не съм луда. Не искаш ли да се запознаеш с Едуина?
— Не! — извика Сюзан отчаяно.
По челото на Софи изби пот, капки пот се стекоха и между гърдите й. Ужасно трудно й бе да запази спокойствие.
— Мамо, моля те. Ела. — В тона й се промъкваше отчаяние. — Моля те, ела да видиш дъщеря ми. Твоята внучка.
Но Сюзан отказа да мръдне от мястото си.
— Казах ти, че не можеш да доведеш детето тук! Или трябваше да кажеш, че е на камериерката ти! Да не си си загубила ума?
Софи стисна зъби. Погали кадифената главичка на Едуина и успя да запази спокойствие. Но ръката й трепереше.
— Няма да казвам на хората, че Едуина е дете на Рашел.
— Но трябва! — Сега Сюзан се приближи, но спря, преди да е дошла прекалено близо. Не поглеждаше Едуина. — Персоналът ще замълчи от лоялност… и поради страх от незабавно уволнение без препоръки. Кой друг знае? — изсъска Сюзан.