Бебето е мое

— Защо?

— Не бях в настроение да се занимавам с договори.

— Аз не съм договор.

— Не. Но смятах, че случващото се между нас не му влиза в работата. — Изглеждаше ядосан. — И през ум не ми е минало, че ще се опита да предприеме нещо срещу теб без моето съгласие.

— На мен ми звучи така, сякаш вече го е имал.

— Да, но… — Разтвори ръце в жест, който беше странно уязвим. — Джейн, съжалявам. И за миг не съм си помислял, че би могъл да направи каквото и да било, без да говори с мен.

Тя би трябвало да се почувства по-добре. Все пак, през последния месец не беше кроил планове против нея. Ала продължаваше да се чувства ужасно.

— Това нямаше да се случи, ако бе вдигнал телефона и му беше наредил да си прибере копоите. Защо не го направи, Кал? Боеше се, че ако отстъпиш, мъжествеността ти ще пострада?

— Не беше важно, това е всичко. Нещата между нас потръгнаха и последното, за което си мислех, беше отмъщението.

— Твърде жалко, че не си го споделил със своя кръвопиец.

Той зарови пръсти в бездруго разрошената си коса.

— Виж, не е причинена никаква вреда. Не възнамерявам да отпусна и един цент на „Прийз“ и ако някой там опита да се отърве от теб, ще им спрегна такова дело за дискриминация, че няма да разберат откъде им е дошло.

— Това е моя работа, Кал, не твоя.

— Дай ми само час-два. Всичко ще оправя, обещавам ти.

— А после? — тихо попита Джейн.

— После никога вече няма да има нужда да се тревожиш за подобно нещо…

— Нямах това предвид. След като оправиш нещата, какво ще стане между нас?

— Нищо. Всичко ще си бъде както досега. — Той тръгна към кабинета си. — Ще проведа няколко телефонни разговора, а после ще разтоваря колата ти и двамата с теб ще излезем да хапнем навън. Не мога да повярвам, че ти е минало през ума да избягаш.

Тя го последва до кабинета, но спря на прага. Потърка ръце, ала студът, който усещаше, идваше отвътре, а не отвън.

— Не мисля, че ще можем да продължим както досега.

— Разбира се, че можем. — Кал отиде до бюрото. — Кълна се, направо ще уволня Делгадо.

— Не го обвинявай за онова, което ти си започнал — тихо каза Джейн.

Той се обърна рязко към нея, а тялото му се напрегна.

— Не смей да го казваш! Ти започна всичко и никога не го забравяй!

— Как бих могла, когато ти ми натякваш при всеки удобен случай?

Изгледа я свирепо и тя му отвърна със същото. След това извърна очи. Нищо нямаше да постигнат, като си прехвърлят вината като топка.

Пъхна ръце в джобовете на роклята си и си напомни, че най-големият й страх не се беше оправдал. Той не беше кроил отмъщение срещу нея, докато двамата бяха правили любов. Ала ужасната буца, която тежеше в стомаха й, отказваше да се разсее. Случилото се бе просто символ на проблемите, които се спотайваха между тях, а тя ги пренебрегваше или замазваше, сякаш не съществуват.