Бебето е мое

Джейн напъха ръце в джобовете на роклята си и бавно изкачи дървените стъпала. Как можеше да се държи по този начин, когато бе извършил нещо толкова непростимо?

— Брайън Делгадо се обади тази сутрин. — Тя пристъпи на верандата.

— Аха. Какво ще кажеш да се пъхнеш под душа с мен и да ми изтъркаш гърба?

— Адвокатът ти изпрати плик с документи. Аз ги прочетох.

Това най-сетне привлече вниманието му, макар че и сега не изглеждаше особено разтревожен.

— Откога проявяваш интерес към договорите ми?

— Беше доклад за мен.

Усмивката му се стопи.

— Къде е?

— На бюрото ти. — Тя го погледна право в очите и се опита да преглътне задушаващата болка. — Трябва да вземеш решение относно мен още сега, защото остават само два дни до заседанието на управителния съвет на лабораторията „Прийз“. За щастие, адвокатът ти вече е свършил предварителната работа. Срещнал се е с Джери Майлс и двамата са уредили по-голямата част от гнусните подробности. От теб се иска само да подпишеш един чек с цял куп нули.

— Не знам за какво говориш.

— Не смей да ме лъжеш! — Джейн сви ръце в юмруци. — Казал си на Делгадо да ме съсипе.

— Веднага ще му звънна и ще оправя всичко. Станало е някакво недоразумение.

Кал се обърна към плъзгащата врата, ала тя пристъпи напред, преди да е отворил.

— Недоразумение? — Не бе в състояние да скрие горчивината си. — Наредил си на адвоката си да унищожи кариерата ми и наричаш това недоразумение?

— Никога не съм му казвал такова нещо. Дай ми само час и после ще ти обясня всичко.

— Обясни ми го сега.

Той сякаш си даде сметка, че тя заслужава нещо повече, защото се отдръпна от вратата и се приближи до парапета.

— Кажи ми какво пишеше в доклада.

— Делгадо е уредил с Джери Майлс, директора на „Прийз“, ти да направиш голямо дарение на лабораторията, при условие, че те се отърват от мен. — Джейн си пое въздух, дълбоко и накъсано. — Джери иска да се чуе с теб, преди да ме уволни, а след това възнамерява да обяви щедростта ти пред управителния съвет на заседанието им в сряда.

Кал изруга тихичко под носа си.

— Само почакай да докопам този кучи син. Това не е първият път, в който Делгадо действа необмислено.

— Искаш да кажеш, че това е негова идея?

— И още как!

Силна емоция стисна гърлото й.

— Не ми причинявай това, Кал. Не си играй с мен.

В очите му припламна гняв.

— Знаеш, че не бих направил нещо такова.

— Значи не си му наредил да ме разследва? Не си му казал да открие най-уязвимото ми място и да го използва против мен?

Кал потърка брадичка с кокалчетата на пръстите си. Джейн никога не го беше виждала толкова неспокоен.

— То беше преди много време. Не е толкова просто.