Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
— Видял е дупка, направена от тензорите — обясни Проф — а в ума на Повелителя на нощта ти си свързан с него. Щом те видеха на някоя от нашите операции, щяха да арестуват Диамант. Това беше за негова безопасност, както и за наша.
— И… какво правите с него?
— Храним го обилно — отговори Проф — и го подкупваме да мирува. Беше твърде объркан от нахлуването ни и мисля, че е доволен, задето го прибрахме.
Проф се спря.
— Обещах му да види как работят тензорите в замяна на престоя му в една от нашите дупки, докато цялата работа приключи.
Обезпокоен се облегнах на стената на стаята. Проф не го каза, но можех да разбера истината от тона му. Информацията за тензорите щеше да промени начина на работа на Възмездителите. Дори и да победим Стоманеното сърце, те бяха загубили нещо изключително — повече нямаше да могат неочаквано да се промъкват на някое място. Неприятелите им щяха да могат да планират, да наблюдават, да се подготвят.
Бях предизвикал края на една ера. Явно не ме обвиняваха, но не можех да не изпитвам определена вина. Бях като оня, който е донесъл разваления коктейл от скариди на партито и е докарал на всички повръщане за цяла седмица.
— Както и да е — каза Ейбрахам и почука по екрана на дейтапада на Тиа. — Можем да изкопаем част от игрището с тензорите, да оставим няколко сантиметра или малко повече стомана, след това да напълним дупката с експлозиви. Ако трябва да се измъкваме, взривяваме го, може би пращаме на оня свят някои от войниците и използваме объркването и дима, за да прикрият бягството ни.
— Ако Стоманеното сърце не ни догони и не свали коптера — добави Проф.
Замълчахме.
— Май каза, че аз съм бил депресивен? — попита Ейбрахам.
— Съжалявам — отговори Проф. — Вместо това си представи, че съм казал нещо самодоволно за истината.
Ейбрахам се усмихна.
— Планът е осъществим — обобщи Проф. — Въпреки че можем да опитаме с лъжлива експлозия, евентуално в двореца му, за да го изкараме оттам. Ейбрахам, оставям те да се оправяш с това. Тиа, можеш ли да изпратиш съобщение до Стоманеното сърце през мрежата, без да те проследят?
— Би трябвало да мога — отвърна тя.
— Добре, предай му отговора на Светлина. Напиши му: „Бъди готов в нощта на третия ден. Ще разбереш мястото, когато времето настъпи.“
Тя кимна.
— Три дни? — рече Ейбрахам. — Не е много време.
— Ние всъщност нямаме много време за подготовка — обясни му Проф. — Освен това всеки по-дълъг срок ще бъде твърде подозрителен; той вероятно очаква да застанем срещу него тази нощ. Все пак това ще свърши работа.
Възмездителите кимнаха и приготовленията за последната ни битка започнаха. Облегнах се на стената, а безпокойството ми растеше. Най-накрая щях да имам шанс да се изправя срещу него. Да го убием с този план изглеждаше почти невъзможно — както обикновено.
Но най-после щях да имам своя шанс.
34.
Вибрациите ме разтърсваха до душата. Сякаш и тя вибрираше в отговор. Вдишах, оформих с мисъл звука, после протегнах ръка напред и изпратих музиката навън. Музиката можех да чуя само аз и да я контролирам само аз.
Отворих очи. Част от тунела пред мен се срути под формата на фин ронлив прах. Носех маска, въпреки че Проф не спираше да ме уверява, че прахът не бил тъй вреден при вдишване, колкото съм го мислел.
Носех мобилния завързан за челото; той светеше ярко. Малкият тунел в стоманата бе тесен, но аз бях сам, тъй че можех да се движа колкото ми трябваше.
Както винаги използването на тензора ми напомни за Меган и за деня, в който проникнахме в електроцентралата. Напомни ми за асансьорната шахта, където тя сподели с мен неща, които явно не беше споделяла с мнозина. Попитах Ейбрахам дали знае, че тя е от Портланд, и той изглеждаше изненадан. Каза, че не говорела за миналото си.
Изгребах стоманения прах в кофа, после я затътрих по тунела и я изсипах. Направих го още няколко пъти, а после се върнах към копаенето с тензора. Другите изсипваха праха по остатъка от пътя навън.
Добавих още около метър към тунела и проверих телефона си, за да видя как се справям. Ейбрахам бе поставил три други мобилни отгоре, за да създаде триангуларна система, която да ми позволи да прокопая тунела с точност. Трябваше да мръдна малко повече вдясно, а след това да тръгна под ъгъл нагоре.
Следващия път, когато избирам позиция за засада срещу Висш Епичен, казах си аз, ще взема някоя, която е по-близо до съществуващи подземни тунели.
Останалите от екипа се съгласиха с Ейбрахам, че ще трябва да минират игрището с експлозиви отдолу, а искаха и няколко прикрити тунела, водещи към периметъра. Бях уверен, че щеше да е добре да разполагаме с тях, когато застанем срещу Стоманеното сърце, но построяването на всичко ставаше много уморително.