Двойни убийства

— Според това, което чух, да. Поне до известна степен. Колегите му го смятали за лигльо и загубеняк, а началниците му го намирали арогантен и надменен, макар никога да нямали проблеми с дисциплината му. Спъриър нямал успехи с жените и странял от другите, отчасти защото така предпочитал, но и поради това, че другите го смятали за крайно непривлекателна личност.

— Може би пребиваването му в армията му е дало за първи път усещането, че е истински мъж — предположи Марино. — Бил е това, което е искал да бъде. Баща му умрял и Спъриър трябвало да се грижи за болната си майка. Сигурно се е чувствал прецакан.

— Напълно възможно е — съгласи се Уесли. — При всички положения убиецът, с когото си имаме работа, смята, че другите хора са виновни за неприятностите му. Той не поема отговорност. Смята, че животът му е контролиран от другите, следователно да успее да контролира хората и заобикалящата го среда се превръща в мания за него.

— Звучи като че ли той си отмъщава на света — каза Марино.

— Убиецът показва силата си — продължи Уесли. — Ако в главата му се въртят военни фантазии, а аз вярвам, че е така, то той се смята за върховния войник. Убива, без да го хванат. Надхитря врага, играе си игрички с него и побеждава. Може би нарочно е нагласил нещата така, че да изглеждат като дело на професионален войник, дори на някой от лагера „Пиъри“.

— Негова собствена кампания за дезинформация — намесих се.

— Той не може да унищожи армията — допълни Уесли. — Но може да се опита да съсипе имиджа й, да я унижи и опозори.

— Да, и през цялото време се кикоти тайничко — обади се и Марино.

— Според мен най-важното е, че действията на убиеца са продукт на жестоки сексуални фантазии, възникнали доста рано поради изолираността му. Той вярва, че живее в несправедлив свят, а въображението му осигурява чудесно бягство от действителността. Във фантазиите си той може да изразява чувствата си и да контролира хората, може да бъде всичко, което поиска. Господар е на живота и смъртта. Има властта да реши дали само да нарани, или да убие някого.

— Лошото е, че Спъриър не само си представя, че убива двойките — каза Марино. — В противен случай ние тримата нямаше сега да сме тук и да водим подобен разговор.

— Страхувам се, че нещата не се развиват по този начин — възпротиви се Уесли. — Ако жестокото, агресивно поведение доминира в мислите и въображението ти, ти започваш да действаш по начин, който те приближава все повече към действителното изразяване на тези емоции. Насилието произвежда повече мисли за насилие, а пък мислите създават повече насилие. След известно време насилието и убийството стават част от живота ти и ти не виждаш нищо нередно в това. Серийни убийци са ми казвали уверено, че те просто са правили това, за което всички други си мечтаят.

— Зло постига тези, които мислят зло — казах. После изложих теорията си за чантичката на Дебора Харви. — Изглежда ми възможно убиецът да е знаел коя е Дебора Харви. Надали от самото начало, когато ги е отвлякъл, но по времето на убийството вече е знаел.