Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
Той не загуби време в празни приказки, а започна делово.
Собственикът на „Залата на търговеца“ бил Стивън Спъриър. Уесли го описа като „трийсет и четири годишен, бял, с черна коса и кафяви очи. Около метър и седемдесет и пет, седемдесет килограма“. Спъриър още не бил арестуван или разпитван, но установили над него постоянно наблюдение. Това, което видели до момента, не можело да се нарече „съвсем нормално“.
В няколко случая той напуснал двуетажната си тухлена къща в късен час и посетил два бара и едно място за отдих. Изглежда, никога не се задържал дълго на някое място. Винаги бил сам. Предишната седмица приближил млада двойка, която излизала от бар, наречен „Том-Том“. Отново поискал указания как да стигне донякъде. Нищо не се случило. Младежите се качили в колата си и си тръгнали. Спъриър се качил в линкълна и се прибрал у дома. Не сменял номерата на колата си.
— Имаме проблем с доказателствата — съобщи Уесли, като сериозно ме погледна през очилата си. — В нашата лаборатория е гилзата. При теб е куршумът, изваден от Дебора Харви в Ричмънд.
— Куршумът не е у мен — отговорих. — Намира се в Бюрото за криминални изследвания. Предполагам, започнали сте анализ на ДНК-то в кръвта, открита в колата на Елизабет Мот.
— Нужни са ни още една-две седмици.
Кимнах. Лабораторията на ФБР за изследване на ДНК използваше пет полиморфични проби. Всяка от тях трябваше да престои в рентгеновия проявител около седмица. Точно по тази причина преди известно време бях написала на Бентън писмо, с което му предлагах да вземе кръвните проби от Монтана и да започнат анализа им незабавно.
— ДНК-то не струва и пукната стотинка, ако нямаме проба от кръвта на заподозрения — напомни ни Марино.
— Работим по въпроса — отговори Уесли стоически.
— Да, струва ми се, че можем да пипнем Спъриър заради номерата. Да накараме проклетия задник да обясни защо преди няколко седмици се е движил с номерата на Араноф.
— Не можем да докажем, че се е движил с тях. Имаме само думите на Кей и Аби срещу неговата.
— Имаме нужда само от съдия, който да подпише заповедта за арестуване. После ще започнем да се ровим. Може да открием и десет чифта обувки — каза Марино. — Възможно е да намерим и автоматично оръжие, амуниции „Хидра-шок“, кой знае.
— Възнамеряваме да го направим — продължи Уесли. — Но всяко нещо с времето си.
Той стана, за да си сипе още кафе. Марино взе моята чаша и неговата и го последва. В този ранен час барчето бе съвсем безлюдно. Огледах празните маси, телевизора в ъгъла и се опитах да си представя какво ли става тук късно нощем. Агентите, които тренираха, живееха като монаси. Членове на противоположния пол, пиене и цигари не бяха разрешени в стаите на общежитията, които освен това не можеха и да се заключват. Но „Заседателната зала“ сервираше бира и вино. Когато имаше гуляи, спречквания, разправии, всички те се случваха точно тук. Спомних си разказа на Марк за веселбата, развихрила се, когато един нов агент на ФБР прекалил с „домашното“ си, решил да арестува цяла маса с ветерани от отдела за борба с наркотиците. Преобърнати маси падали по пода, навсякъде се търкаляли шишета от бира и кошнички от пуканки.
Уесли и Марино се върнаха на масата. Бентън остави кафето си, свали перленосивото си сако и грижливо го закачи на облегалката на стола си. По бялата му риза нямаше нито една гънка, копринената му вратовръзка бе яркосиня с малки бели цветчета и носеше същите на цвят яркосини тиранти. Марино напълно контрастираше на партньора си. С огромното си шкембе той не би имал елегантен вид дори в най-изискания костюм, но трябваше да му дам малко кредит. В последно време поне се стараеше.
— Какво знаеш за миналото на Спъриър? — попитах.
Уесли си водеше бележки, докато Марино преглеждаше някакво досие. Като че ли и двамата бяха забравили, че на масата има и трети човек.
— Няма досие — отговори Уесли и ме погледна. — Никога не е бил арестуван, за последните десет години дори няма глоба за превишена скорост. Купил си линкълна през февруари 1990 година от един търговец от Вирджиния Бийч — сменил го за модел 1986, а останалото платил в брой.