Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Надя не отговори.
Джордан извади колта си и се прехвърли през борда. Кубинките му потънаха в калта, но се радваше, че отново е на сушата, навън, под лъчите на слънцето.
Забърза към мястото, където бяха скрили мотоциклетите. Можеха да се върнат в манастира за по-малко от час. Може би брат Леополд имаше някакво лекарство, което да помогне на Рун.
Но когато излезе иззад прикритието на дървото, Джордан се закова на място, взирайки се в останките на моторите. Напрегна се и започна да се оглежда. Стригоите несъмнено се криеха от слънцето, но той знаеше, че Белиал използва и човешки същества.
И в този момент осъзна ужасната истина.
Все още не бяха в безопасност —дори в ярката светлина на новия ден.
Застанала на калния бряг, Ерин се сгуши в дългото си кожено палто. Загледа се към дърветата, погълнали Джордан. Там нищо не помръдваше и това раздухваше пламъчето на безпокойството в гърдите ѝ.
До нея Надя откачи манерката си и се наведе към палтото, което покриваше тялото на свещеника и го пазеше от слънчевата светлина.
Ерин копнееше също да надникне и да види как е Рун, но не смееше да го направи. Надя най-добре знаеше как да се погрижи за него. Вероятно го познаваше от повече време, отколкото Ерин беше на този свят.
Джордан се появи от гората и Ерин въздъхна с облекчение. По отпуснатите му рамене обаче си личеше, че се връща с лоша новина. Много лоша. Трудно беше да бъде обезкуражен, а сега изглеждаше направо съсипан.
Надя се надигна, без да сваля ръка от покритата глава на Рун.
— Някой е унищожил моторите — каза Джордан и погледна извинително, сякаш вината бе негова.
— Всички ли? — попита Надя.
Джордан кимна.
— Не могат да се поправят без резервни части, инструменти и време.
— А ние не разполагаме с нито едно от трите. — Ръката на Надя докосна ранения ѝ крак. Изведнъж беше станала ужасно крехка. — Никога няма да успеем да отнесем Рун жив до манастира, ако трябва да вървим пеша.
— Ами църквата в Хармсфелд? — Ерин посочи надничащата над гората камбанария. — Мислеше, че е добро убежище за Пиер. Защо не и за Рун?
Надя се облегна назад. Ръката ѝ погали палтото, покриващо Рун.
— Трябва да се молим там да има онова, от което се нуждаем.
Джордан гледаше от брега как мъглата се пръска на парцали под лъчите на утрото. След като се стопи напълно, щяха да се озоват на открито до езерото — трима възрастни с открадната лодка и тежко ранен мъж.
Доста сложно за обясняване.
Надя отиде до лодката и вдигна изпадналия в безсъзнание Рун на ръце. До живописното селце Хармсфелд имаше съвсем кратък преход.
Джордан пристъпи напред.
— Дай на мен, моля те.
— Защо? Да не мислиш, че съм прекалено слаба за подобно нещо? — Тъмните ѝ очи се присвиха.
— Мисля, че ако някой види дребна жена като теб да носи едър мъж с такава лекота, сякаш е кученце, това ще предизвика доста въпроси.
Надя с неохота позволи на Джордан да метне Рун на рамо. Свещеникът бе като истински труп в ръцете му. Ако беше човек, щеше да е просто мъртъв — студен, без пулс, без дишане. Дали наистина беше жив?
Трябваше да се довери на Надя, че разбира тези неща.
Жената ги поведе с убийствено темпо през гората. На Джордан бързо му се прииска да я беше оставил да носи Рун, докато не стигнат до селото.
След по-малко от десет минути се влачеха по заскрежения калдъръм на главната улица. Надя ги водеше на пръв поглед напосоки, от време на време спираше и се ослушваше с наклонена настрани глава. Може би долавяше присъствието на хора много преди да ги видят или чуят Ерин и Джордан и се опитваше да избегне срещите с тях.
Джордан хвърли кос поглед към Ерин. И тя като него беше мокра до кости. Но за разлика от него не мъкнеше тежести, които да я загреят. Посинелите ѝ устни трепереха. Спешно се нуждаеше от затопляне.
Най-сетне стигнаха до селската църква на площада. Яката постройка бе изградена преди векове от местен камък. Строителите бяха издигнали тухлени сводове с разноцветни стъкла по дългите ѝ страни. Единствената камбанария сочеше към небето с безспорна решимост, както се стори на Джордан.
Надя изкачи стъпалата и опита двойната врата. Беше заключена.
Джордан остави Рун на земята. Може би щеше да успее да се справи с ключалката.
Жената обаче отстъпи крачка назад и изрита дебелите дървени врати, които поддадоха с трясък. Не беше най-тихият начин за влизане, но пък за сметка на това се оказа доста ефективен.
Надя се втурна вътре. Джордан вдигна Рун и я последва заедно с Ерин. Искаше всички да се скрият, преди някой да е забелязал, че са влезли с взлом в храма, мъкнейки мъртвец.