Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
Телефонът иззвъня. Ник грабна слушалката, послуша за миг, после погледна Кол.
Влязоха в подземна стая в централата на ФБР — със стоманена врата и брониран прозорец. Вътре чакаха агенти, включително шефът на вашингтонското оперативно бюро, както и един техник, седнал на пулта, от които се контролираше робот в помещението от другата страна на прозореца. Когато инспекторът влезе, съветникът на заместник-министъра му се усмихна — триумфираща усмивка.
— Стойността на разследването ти поставя под съмнение предполагаемата полза от него — каза съветникът на инспектора. — Човешката цена е величина, която постоянно се променя.
— Спести си коментара. — Кол погледна през прозореца.
На масата в другата стая лежеше пакет с големина на книга.
— Първата ни мисъл беше, че някой ви е пратил бомба — каза техникът. — Пратен е в четвъртък от Сан Франциско. Няма обратен адрес. Кучето каза не, външните скенери казаха не, но благоразумието казва да сме предпазливи. Пакетът трака. Рентгенът показва ниско метално съдържание, плътен предмет в картонена кутия.
— Когато се получи съобщението за „подозрителния пакет“ — продължи шефът на вашингтонското оперативно бюро, — проверих в групата за разследване на стари случаи. Те би трябвало да отговарят на съобщенията за вас. Предполага се, че преди девет дни във Фарго, Северна Дакота ви е търсил по име информатор.
— Ванс — рече Ник.
— Разбрал е всичко, което се е случило във Фарго — каза Кол.
Един от агентите протегна ръка към телефона… той иззвъня. Мъжът вдигна слушалката, после се обърна към инспектора:
— Някой иска да се свърже с вас.
Кол взе телефона и кимна към пакета:
— Отворете го.
После каза в слушалката:
— Ало?
Техникът започна да натиска бутоните и пъхна ръцете си в гумени ръкавици, свързани с контролен пулт. По телефона инспекторът чу гласа на Лорън.
— Далтън? Можеш ли да говориш?
— Донякъде — отвърна той.
От другата страна на прозореца свързаните с кабели многосъставни лапи на робота оживяха.
— Пратил ли си хора да ме следят? — попита Лорън.
Ръцете на робота се завъртяха над масата.
— Да — отвърна Кол.
Всички в подземната стая наблюдаваха робота.
— Мислех си… Ти… — Лорън замълча.
— Сигурността е основната ни грижа — каза Кол.
— Каквото и да има вътре, то е достатъчно здраво, за да издържи пощата на САЩ — рече техникът.
Гласът на Лорън стана студен.
— Никой не иска да ме убие.
— Трябва да разбереш…
— Мислех си, че разбирам. Мислех си, че си съвършено наясно. Ти си моята „основна грижа“.
Стоманените ръце, предназначени за микрохирургически операции, вдигнаха пакета от масата и го приближиха до стъклото, за да могат мъжете да прочетат адреса.
— Сега не е време да говорим за това.
— Защото е времето на Фарън. Както винаги, аз съм само част от…
— Не, това е… не.
Техникът погледна към Кол. Инспекторът вдигна ръка: „Почакайте“.
— И какво беше онова в Кентъки — тежък труд или просто удоволствие?
— Ти…
— Извинявай! Просто… Разкъсвам се на парчета! Разбирах положението, знаех какво правя, но това беше… Може ли да се срещнем довечера?
— Аз… не.
— Кога?
Ник погледна към Кол. Кол поклати глава.
— Не зная — отвърна на Лорън той. — Прощавай, имам работа. — И затвори. Приближи се до прозореца.
Ник кимна към пакета.
— Познаваш ли почерка?
Инспекторът погледна името си, прочете адреса на централата.
— Не.
Роботът отнесе пакета обратно на масата и проряза със скалпел прецизна линия в опаковъчната хартия.
— Няма данни за отделяне на газ или пари.
Пръстите на робота бръкнаха в разреза и извадиха кутия с видеокасета.
— Предметът е вътре.
— Първо го доближете насам — каза Кол.
Металните ръце завъртяха кутията към стъклото.
— „Историята на ФБР“ — прочете заглавието Ник. Върху неподвижната снимка на предуотъргейтски актьор в ролята на доброто ченге с яркочервено червило бе залепена целувка.
— Отворете я! — нареди Кол.
Докато роботът връщаше кутията на масата, Ник каза:
— Лепенка с цена 3.99 долара от „Уол Март“, разпродажба в магазин където и да е в САЩ.
Роботът извади от кутията четири компютърни дискети, прихванати заедно с ластик. Техник с ръкавици ги донесе в стаята и зареди едната от тях в компютъра. Софтуерът отговаряше и на екрана проблесна менюто.