Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
— Дяволската треска — промълви Сали.
— Майка ми казваше така. — Той поклати глава. — Лорън си беше Лорън, а не бяла жена трофей. Това продължи много по-дълго, отколкото би трябвало. Понякога, заради потребностите на онзи, за когото те е грижа, отиваш по-далеч, отколкото е правилно, постъпваш по лесния начин, който ти се струва и нормален. Но вече сме скъсали от много време. Един от начините, по който го разбрахме, беше поредната хотелска стая, в която не се случи нищо.
— След Лорън…
— След Лорън нямаше никоя друга. Повече от година. — Той направи крачка към нея.
Тя не можеше да помръдне.
— Трябва да е имало стотици тийнейджърки, които…
— Хиляди страхотни жени там навън отчаяно копнеят за мъж, който няма да ги използва и да си тръгне, оставяйки след себе си бебе. Никога не съм оставял след себе си бебета и след затвора, след като започнах всичко, не смея да рискувам с това. А и не мога просто да използвам някого. Да, има жени, които не ги е грижа кой лежи под завивките им, стига да има слава като моята, пари като моите или власт като моята. Но тях не ги е грижа за мен.
Фарън бе толкова близо, че тя можеше да усети дъха му.
— Има хиляди причини да не си тук — каза той.
— Милиони — промълви Сали.
— Има само две причини да го направим — продължи той. — Искам те.
— За какво? Защо?
— За всичко хубаво, което можем да имаме.
— Това е прекалено гладко, прекалено лесно, прекалено…
— Не, не е и ти го знаеш.
— Каква… каква е другата причина?
— И ти ме искаш. — Ръцете му се плъзнаха по страните й, пръстите му докоснаха гърдите й, той обхвана лицето й в шепи и…
„Целува ме, той… Целуни го, о, господи, целуни го!“
57.
Сряда сутринта, 14 февруари, 07:16 ч. Местен полицай се разхождаше в коридора на деветия етаж в лексингтънския хотел. Инспектор Далтън Кол, ФБР, отвори вратата на стаята си и очевидно готов за работа излезе в коридора.
В другия край на коридора Лорън Кавана отвори вратата си. Носеше небрежна рокля, подходяща за път.
Преди вратата на Лорън да се затвори, специален агент Сали Пикет, ФБР, излезе в коридора от стаята си.
В този момент Фарън Сиърс също излезе от своята стая.
Полицаят завърташе глава всеки път, щом се отвореше някоя врата.
— По дяволите — накрая каза той на четиримата, които се заковаха на място. — Едно голямо общо „Добро утро!“ на всички ви.
— Добро утро — отговориха те.
Полицаят натисна бутона на асансьора. Четиримата се откъснаха от пироните, които ги държаха приковани за пода, и се срещнаха пред асансьора.
— Добро утро — каза всеки един на другите. — Добро утро.
Камбанката на асансьора иззвъня. Кол и Сали застанаха отпред, за да поемат всички куршуми. Вратите се плъзнаха настрани: двама от хората на Ууд. Сали и Кол настояха Фарън и Лорън да се качат първи, после влязоха и те и се обърнаха към вратите.
— Хей! — извика полицаят.
Кол натисна гумената аварийна лента и вратите рязко се отвориха.
— Едва не забравих! — каза ченгето. — Честит свети Валентин!
Асансьорът пое надолу. На осмия етаж един от охраната прочисти гърлото си. Фарън се обърна към Лорън, своята стара приятелка: шията й бе на тъмночервени петна, очите й бяха впити в указателното табло над вратите. На седмия етаж погледна към гърба на Кол и почувства напрежението му. На шестия видя, че очите на Сали са сведени. На четвъртия започна да си тананика заедно с проникващата в мозъка музика:
— … трябва да съм сигурен, ба-да да…
Асансьорът стигна до втория етаж. Фарън усети, че всичките му спътници се молят да мине бързо. Той се усмихна и продължи да пее.
— … че вместо просто за ръцете…
Асансьорът спря, иззвъня, вратите се плъзнаха. Кол и Сали излязоха, видяха човека на Ууд и един от полицаите кимна. Зад тях Фарън се засмя. Тримата, които бяха пътували заедно с него, го погледнаха.
— Честит, честит свети Валентин! — каза той.
Групата във фоайето ги поведе към кафенето. Ууд вдигна поглед от закуската си, каза им „Здрасти“ и прати един от бодигардовете да застане пред стъклените прозорци като жив щит.
— Колко? — попита служителката на входа, като прати на Фарън свенлива усмивка, показваща, че го е познала. — Всички заедно ли сте?
— Очевидно — отвърна той. — Повече или по-малко.